В предходната публикация ви разказахме, че поклонническата екскурзия на енориашите от храм „Света Троица“ (Стара Загора) започна с богослужение в храма на Шипченския манастир „Св. Рождество Христово“. След това групата посети Соколския и Дряновския манастир, и Музея на иконата в Трявна.
Вижте фрагменти от това пътуване.
РАЗПЪНАТИЯТ МОНАХ
Първото, което привлича погледа при влизане в храма на Соколския манастир, е големият стенопис „Разпънатият монах“ (рядко срещана тематична композиция, която може да се види само на още едно място в България – постницата „Св. Лука” на Рилската света обител). Автори на изображението са поп Павел и синът му Никола, които зографисват църквата на манастира през 1862 г.
В центъра на композицията е изобразен разпънат на кръст монах. В краищата на кръста и върху фигурата на монаха има свитъци, надписите на повечето от които са заличени от времето. Предполага се, че на тях са били изписани цитати от Свещеното Писание. Заличени са и някои от буквите на надписа на композицията, който гласи: „Житие истаго (истиннаго) монаха”. От двете страни на кръста стоят по един ангел в цял ръст, също с разгърнати свитъци. Отдясно на кръста се вижда как от портата на крепостна стена излиза богато облечен конник, който носи в дясната си ръка високо вдигнат някакъв съд. Под кръста е нарисуван гроб, от който e излязла гола човешка фигура, а до нея има надпис „смерть“. Отляво на разпънатия монах е дяволът, който го атакува. Най-горе е Иисус Христос, изобразен върху облаци. Той държи в ръцете си награди, предназначени за монаха – венец и богата одежда.
Сюжетът най-вероятно се основава на думите на св. ап. Павел: „…да се хваля […] с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света“ (Гал. 6:14).
На пръв поглед композицията се отнася само до монашеския живот. Но нейното послание може да се разглежда и по-широко – обхващайки живота на християнина въобще и начина, по който той устоява на съблазните на света.
Със смирение и молитвено настроение, навеяни от стенописа „Разпънатия монах“, богомолците навлизат във вътрешността на храма. Там ги очаква чудотворната икона на Света Богородица Троеручица, за която казват, че помага и на нелечимо болни.
„ДА СТОИМ ДОБРЕ!“
Възгласът е добре познат на църковните хора, защото е станал част от светата Литургия. Но произходът му е далеч по-древен. Когато сатаната увлякъл част от ангелите към гибел, св. архангел Михаил се обърнал към верните на Господа и възгласил: „Да стоим добре, да стоим със страх Божи!“. И цялото небесно войнство запяло: „Свят, свят, свят е Господ Саваот! Небесата и земята са изпълнени с Твоята слава!“.
Когато влизаме в храма на Дряновския манастир, от лявата страна на входа виждаме голяма икона на св. архангел Михаил. Изобразен е в цял ръст, с дясната си ръка държи меч, а с лявата – свитък, на който е изписано (на гръцки): „Да стоим добре, да стоим със страх Божи!“. Иконата е изработена от наши съвременници – иконописците Антония и Димчо Димчовски. Откупена е от други наши съвременници – брат и сестра, пожелали да останат анонимни – и е подарена на манастира.
Храмът на Дряновския манастир има за небесен покровител св. архангел Михаил. Там могат да се видят няколко старинни икони, на които той е изобразен. Всяка една от тях е неизмеримо стойностна, по своему притегателна и силно въздействаща. Но неслучайно обръщаме внимание на най-новата икона. Защото с начина, по който се е появила в манастира, тя свързва нашето съвремие и отдавна отминали времена. А образът, изобразен върху нея, е предназначен – както при всяка канонична икона – да свързва молитвено и мистично времената и вечността.
СЪБУДЕНИТЕ ИКОНИ
Да бъдат мост между временното и вечното – такова е предназначението и на изображенията, изложени в Музея на иконата в Трявна.
Независимо от великолепието на събраните образци, понякога за вярващия човек това място изглежда доста тъжно. Сградата е строена за параклис, но в нея никога не е имало богослужение. Тук са приютени стотици икони – прекрасни, опазени, съхранени, ала все пак лишени от най-естественото им предназначение: да се молят пред тях.
Днес обаче – на 9 октомври 2022 г. – залите на музея се изпълниха с поклонници. Повечето от тях видяха в иконите нещо повече от произведения на църковното изкуство. И се молиха като в църква. Мястото оживя, а събудените икони отново станаха пролука към духовния свят.
ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ ПЪТУВАНЕТО:
Храм „Успение Богородично“ – Соколски манастир
Соколският манастир е основан през 1833 г. Тогава е построена първата дървена църква – с олтар, вкопан в скалата. Днес олтарното пространство е оградено с решетка, зад която се вижда и светият Престол
На 31 юли 1856 г. Соколският манастир приютява четата на Капитан дядо Никола. По време на Априлското въстание тук е сформирана четата на Цанко Дюстабанов. На снимката – паметен надпис с думите на Капитан дядо Никола: „Аз покачвам звънче, което след време ще стане камбана“
Фрагмент от стенописа „Разпънатият монах“
Фрагмент от чудотворната икона на Света Богородица Троеручица
Снимка за спомен в храма на Дряновски манастир
Дряновският манастир е основан през 1206 г. Разрушаван е четири пъти, но пак е възстановяван. Достига разцвет по време на игумена архим. Рафаил, когато е построен и днешният храм, което се вижда и от надписа на снимката
Надпис в памет на четниците на поп Харитон и Бачо Киро, които по време на Априлското въстание влизат в обителта и в продължение на девет дни геройски се сражават срещу няколко хиляди османски войници
Ива Донкова беше нашият любезен екскурзовод в Музея на иконата в Трявна
