С наближаването на Великден отвсякъде ни заливат инструкции за „правилно“ поведение. А правилно ще рече печелившо – спазваш за броени дни някакви ограничения, за да гарантираш здраве, радост и просперитет на себе си и домочадието. И ако някъде в цялата тази история се мержелее сянката на Бога, то (прости, Господи!) отношенията с Него са буквално търговски, илюстрирани блестящо от чалга формулировката „аз на тебе, ти на мене“.
Повечето от правилата на поведение не са особено претенциозни и остават на битово ниво.
„Страстната седмица започва: Ето какво да правим“
Така звучи обичайното заглавие. Следват указания кога може да се чисти или в никакъв случай не бива да се пере… Авторът пропуска да отбележи, че повечето ни баби и прабаби, за да изперат, е трябвало да посветят цял ден на въпросното занимание: да донесат вода от кладенеца, да запалят огън, да стоплят водата, да настържат домашния сапун и едва тогава да започнат да перат – на ръка, разбира се! Докато на днешната домакиня нищо не й пречи да натисне копчето на пералнята и да отиде на църква, ако натам я тегли сърцето…
Много от инструкциите звучат комично. Ето едно от указанията за Велики понеделник: „Според църковните канони на този ден не може да ругаете (тази формулировка е, меко казано, неточна, но пък звучи авторитетно), забранени са нецензурният език и нечистите мисли“. Сякаш през останалите дни „църковните канони“ специално се занимават с това да ни препоръчват ругатни и „нечисто мислене“! (Чистотата изобщо е любима тема, на всички нива.)
„Велики четвъртък – ден за пречистване“
По-амбициозните публикации не се ограничават с битовизми. Те имат претенцията да моделират възгледи, да формират начин на живот. Лайфстайл напъните им обаче често катастрофират в лишено от смисъл „плетение словес“. Под заглавие „Велики четвъртък – ден за пречистване“ четем следното: „Седмицата преди Великден е изпълнена с ритуални действия, които подновяват свързаността на човека с Христовото съзнание [sic!] и ценностите, които то внася в обикновения живот“. Тук само в едно кухо изречение авторът успява да събере думички и от фразеологията на „Обредни дейности“, и от речника на някой източен гуру, но отделя „християнските ценности“ от „обикновения живот“. Явно не схваща, че християнството само по себе си е начин на живот – който е единен, цялостен и не се дели на обикновен и необикновен. В крайна сметка пишещият се подхлъзва на непозната територия и сам пада в това, за което ни предупреждава – че „помнейки частично вярванията на своите предци“, някои хора „смесват християнство, езичество и нови течения“…
„Да оставим греховете си под плащаницата“ –
призовава не едно заглавие. Разбира се, най-сигурният начин да се освободим от греховния товар е „минаването под масата“ на Разпети петък. Нито дума за смирение, покаяние и изповед.
В поредицата от съвети покойниците също не са пожалени – следват
„Знамения на Велика събота“
„Ако времето на Велика събота е топло и ясно, то лятото ще е горещо и сухо“ – дотук звучи несериозно, но кажи-речи безобидно. По-надолу авторът твърди, че на Велика събота „не може да поменавате“ покойните. За пореден път „инструкциите“ противоречат на това, което ни учи Църквата. Защото няма нито един ден в годината, в който тя забранява да се молим за починалите си близки! Има периоди, когато не се прави помен за починалите, но няма ограничения за молитвата. Няма дни, в които Църквата забранява да се поменават имената на починали православни християни, тя не ги дели на живи и мъртви – няма такава дискриминация. В Господа всички са живи! Другото противоречи на същината на нашата вяра.
Всъщност това е проблемът – че подобни публикации не са невинна безсмислица. Те създават изкривена, лъжлива представа за християнството и подвеждат ония, които им се доверяват.
Какво бихме ви посъветвали ние
Накратко – не се доверявайте на подобни писания. Отидете в храма. Останете по време на богослужение. Направете го неведнъж. Не очаквайте да проумеете веднага какво се случва, защо и как. Проявете търпение и постоянство. Пъзелът ще започне да се подрежда. Казват, че когато човек направи една само крачка към Бога, Бог прави много крачки насреща му. Това е проверено на практика, твърдят християните. Може да се убедите сами, стига само да искате.
