В наши дни свети великомъченик Мина, чиято памет честваме на 11 ноември, е сред най-обичаните и тачени светци чудотворци. Почитаме го като покровител на семейството и майчинството, като бърз помощник в тежки ситуации на беди и затруднения. Дори днес – векове след края на земния му път – стотици християни свидетелстват, че след гореща молитва към светеца са получили неговата бърза помощ и застъпничество. Свети Мина загинал мъченически в края на III век. Едно от великите си чудеса извършил няколко десетилетия след смъртта си. За него ни разказва Сказание на Тимотей, архиепископ Александрийски, за чудесата на свети великомъченик Мина.
След смъртта на нечестивите и богоненавистни римски императори Диоклетиан и Максимиан на царския престол се възкачил благочестивият Константин Велики, при царуването на когото се умножила вярата в нашия Господ Иисус Христос. По това време едни христолюбиви хора от Александрия намерили мястото, където били положени честните останки на светия славен Христов мъченик Мина и построили там църква на негово име.
Случило се така, че в Александрия пристигнал един благочестив търговец от Исаврийската земя [област в южната част на Мала Азия – бел. ред.], за да купи стока. Като чул за многото чудеса и изцеления, които ставали в църквата на свети Мина, той си казал: „Ще ида и аз да се поклоня на честните мощи на светия мъченик и ще отнеса дарове в църквата му, за да ме помилва Бог по молитвите на Своя страдалец“. Тръгнал към църквата и взел със себе си торба злато. При крайморското езеро намерил превоз и стигнал до мястото, наречено Лозонета. Тук слязъл на брега и потърсил къде да пренощува, защото вече било вечер. Влязъл в една къща и казал на стопанина:
– Друже, окажи ми милост, пусни ме да пренощувам, защото слънцето вече залезе, а аз се страхувам да вървя сам по-нататък.
– Влез, брате – казал му стопанинът, – и остани тук до сутринта.
Гостът приел поканата, влязъл в къщата и легнал да спи. А стопанинът, като видял у пътника торба със злато, се съблазнил и по внушение на злия дух намислил да убие гостенина си, за да завладее богатството му. В полунощ той станал и удушил търговеца, разрязал тялото му на части, сложил ги в една кошница и ги скрил във вътрешната стая. После много се развълнувал и като се оглеждал настрани, търсел скришно място, където да зарови убития.
Докато размишлявал за това, му се явил свети мъченик Мина в образа на конник, сякаш пратеник на царя. Той влязъл през вратите и попитал за убития гост. Убиецът пък се оправдавал, че не знае за какво става дума, и казал на светеца:
– Не зная какво ме питаш, господине, никой не е идвал при мене.
Но светецът слязъл от коня, отишъл във вътрешната стая, взел кошницата, изнесъл я навън и казал на убиеца:
– Какво е това?
Той много се уплашил и паднал в безсъзнание в нозете на светеца. А свети Мина съединил отсечените членове, помолил се и възкресил мъртвия, а после му казал:
– Въздай хвала на Бога.
Търговецът станал, сякаш пробуден от сън, и като разбрал, че е пострадал от стопанина, прославил Бога и с благодарност се поклонил на воина пред себе си. А светецът взел златото от убиеца, върнал го на възкресения човек и казал:
– Върви си по пътя с мир.
После се обърнал към убиеца и започнал да го бие. Убиецът се разкаял и поискал прошка. Тогава мъченикът му дарувал прошка за убийството и като се помолил за него, станал невидим.
Из Жития на светиите, месец ноември. Издание на манастира „Св. вмчк Георги Зограф“
