(Откъс от беседа на Лимасолския митрополит Атанасий)
Общение със Светия Дух означава да се приобщим с благодатта на Светия Дух, тя да влезе в нас и да се съединим с нея – да станем като брашното, което поема водата и става тесто. След това брашното не може да се отдели от тестото и да кажем кое е брашно и кое е водата, защото всичко е станало едно. Така, когато имаме общение с благодатта на Светия Дух, ставаме едно с Бога и свещеникът ни предава непосредствено Троичното благословение.
Когато свещеникът казва нещо по време на св. Литургия или на Тайнствата, това не е обикновена молба, която може да се осъществи, може и да не се осъществи, а се смята за завършено събитие. Например когато благославя водата, тя става светена вода, изключено е да не стане. Когато свещеникът чете молитва на някой човек или го благославя, изключено е това благословение да не бъде благословение, независимо кой е свещеникът. Той може да е най-грешният и окаяният, няма значение. От момента, в който е каноничен свещеник и не е низвергнат, неговото благословение и отслужването на Литургия е равносилно на Литургията, която би служил Самият Христос.
Тоест ако имаме Литургия, в която служи Самият Христос, и Литургия, в която служи този свещеник, коя Литургия би имала по-голяма сила? И двете еднакво. Христос върши всичко във всички! Свещеникът е само служител. Разбира се, недостойният свещеник изгаря, служейки недостойно – това е пламък, който го прави на пепел. Но ние нито можем да го съдим, нито да му издаваме присъди. […]
Св. Йоан Златоуст казва, че някои хора почитат добрите свещеници. Правим го и ние, по човешки: „Дойде еди-кой си отец! О, той е свят човек!“. Всички се втурваме да му целунем ръката. Дошъл е и друг отец, но той, горкият, не е свят или поне ние не сме го приели за свят. „Е, благословете, отче!“ – ако изобщо кажем и това.
Свещенството не е въпрос на лична святост
Дали свещеникът е свят, или грешен, е негова работа. Когато почиташ светия свещеник, ти почиташ не Свещенството, а светостта.
В лицето на всеки свещеник почиташ Свещенството и така почиташ Христос, Който е източник на Свещенството и великият Първосвещеник на Църквата. Затова и в молитвата на св. Литургия се казва: „Защото Ти си, Който принасяш и си принасян, Който приемаш и си раздаван, Христе Боже наш“. Христос извършва Литургията, а не свещеникът; Той е Този, Който и принася, и се принася, Той е и дарът, и Подателят на дара, Той върши всичко във всички.
Почитайки Свещенството, почитаме благодатта на Светия Дух, Който действа чрез свещеника. Горко ни, ако Църквата се крепеше върху субективната святост – тоест ако свещеникът е свят, значи Литургията е правилна, ако свещеникът е грешен, е недействителна. Не съществува подобно нещо! Когато свещеникът извършва Тайнствата, цялото Божие благословение и благодат се предава чрез Свещенството към човека.
Ще попитате защо благословението на някои свети свещеници има сила, а на други не. Това не зависи от свещеника, а защото ние не го приемаме с вяра, понеже сме хора и имаме човешки немощи. Когато приемаме благословение от един свят свещеник, подготвяме себе си чрез вярата и си казваме: „Той е свят, добър“ и т.н., и така предразполагаме себе си чрез вярата към него. Но благословението е едно и също, защото Христос извършва всичко.
Превод: Константин Константинов
