На 23 януари Православната църква чества св. Павлин, епископ Нолански. Роден в средата на ІV век в Бурдигал (днес Бордо, Франция). Просиял в Нола (град в регион Кампания, Южна Италия), където бил епископ от 409 г. до смъртта му през 431 г. Вижте защо Църквата дала на св. Павлин прозвището Милостиви; откъде идва думата „камбана”, как светецът е свързан с историята на думата и защо го почитат като покровител на звънарите…
Той разбирал Евангелието буквално, раздавал всичко, без изобщо да мисли за утрешния ден. Подвизите на монашеския аскетизъм и милосърдието се съчетавали в живота на св. Павлин напълно естествено, както при всички древни монаси.
Не са много светците, на които Църквата е дала званието Милостив, независимо че подвигът на милосърдието в Древната Църква бил основополагащ.
Особено се отличавали в това отношение монасите. Някои отшелници дори се устройвали на сезонна работа, за да могат да помагат на нуждаещите се. Съществували манастири, където се живеело по заповедите на Господа ден за ден, т.е. от всичко, което имали, потребявали до вечерта и остатъка раздавали на бедните. А сетне – с новия ден ще дойде и храната.
Такъв подвижник бил и св. Павлин Милостиви (Нолански). Неговата милост се простирала до невъобразими граници.
КРАХЪТ НА ЕДНА БРИЛЯНТНА КАРИЕРА
Меропий Понтий Аникет Павлин се родил в Бурдигал (днешния френски град Бордо) около 354 г., в езическото семейство на римски сенатор. Бил роднина на преподобна Мелания Старша.
Свети Павлин получил сериозно езическо образование под ръководството на известния поет и ритор Децим Магн Авзоний, с когото по-късно водили дружеска кореспонденция.
На 20-годишна възраст е избран в римския сенат, след това е удостоен да бъде консул и накрая – през 381 г., става губернатор на провинция Кампания в Италия.
Около 380-381 год. заедно с поклонници проконсул Павлин отишъл до гроба на свети мъченик Феликс на гробището край Нола. Бил толкова потресен от благодатта на това място и от молитвените подвизи на поклонниците, че веднага наредил да ремонтират базиликата и да асфалтират пътя между Нола и гробището.
Вероятно това било и първото му духовно преживяване.
[…]
След заговора срещу император Грациан и неговото убийство, на изпадналия в немилост проконсул Павлин се наложило да напусне Кампания и да се оттегли в родината си. До 390 г. той съзнателно странил от обществения живот. Имал шанса да се запознае със свети Мартин от Тур, който излекувал очното му заболяване и изиграл голяма роля за обръщането му към християнството.
На 25 години св. Павлин се оженил за християнката Тирасия (Тарасия). На нея и на св. Мартин той дължи това, че окончателно избрал Христос и Неговата Църква. Павлин приел светото Кръщение заедно с брат си. Кръстил ги Буриданският епископ Делфиний. Скоро на Павлин и Тирасия се родил син Келсий, но на 8-дневна възраст младенецът починал. В негова памет съпрузите създали в дома си сиропиталище и започнали усърдно да се грижат за поверените им от Бога деца.
В това време загинал братът на св. Павлин, той самият бил заплашен от обвинение в убийство. Тези беди принудили него и съпругата му да заминат за Испания. Разпродали имота си и раздали парите на бедните, като оставили за себе си само едно малко имение близо до Нола.
Съпрузите дали пред Господа обети за целомъдрие и нестяжание. Изглежда, че с този период от живота им е свързан един характерен епизод: „Когато вече много обеднели, при тях дошъл просяк да иска милостиня; но те нямали нищо освен хляб. Блаженият Павлин посъветвал съпругата си да даде и този последен хляб на просяка. Тарасия обаче не го дала, а запазила хляба, тъй като в този ден самите те нямали нищо за вечеря. По това време при св. Павлин дошъл пратеник на негов богат приятел – с известие, че изпратил на Павлин много храна по море, но корабът с храната потънал в морските вълни. Като чул това, св. Павлин казал на жена си: „Виждаш ли, ако беше дала последния хляб на просяка, корабът нямаше да потъне в морето. Само поради скъперничеството на мнозина Бог унищожава тяхното имущество”.
На Рождество 394 (395 г.) християнската общност в Барселона избрала св. Павлин за презвитер. Поради особената си почит към св. Феликс, той се върнал в Италия, като избрал да живее не в удобната и богата Нола, а на гробището (Коеметериум), близо до гроба на светеца. Жена му също се установила там.
ПЪТЯТ НА АСКЕТА
С течение на времето св. Павлин и съпругата му създали двоен манастир, мъжката половина на който била оглавена от самия Павлин, а женската половина – от Тирасия. Това е един от първите манастири в Европа.
Не знаем нищо за устава на манастирa, нито за подвижническите подвизи на неговите обитатели. Има само сведения за това, че подвижничеството на основателите на манастира е било доста сурово, а основната работа на монашеството и преди всичко на игумените е била всестранната благотворителност и неуморната грижа за бедните, болните, сираците, скитниците.
[…]
Между другото, св. Павлин финансирал не само изграждането на храмовете на Нола и околните градове, но и акведукта (водопровода), който снабдява града с вода. Той бил достоен ученик на св. Мартин Милостиви (от Тур), и вършел благодеяния не само за християните, но и за езичниците и евреите. За него е съществувало само едно определение за човека – образ Божий, без никакви външни характеристики – и щом човек се нуждае, значи трябва да му се помогне.
[…]
В продължение на 15 години св. Павлин се подвизавал на гробището в пост, молитва, гостоприемство и най-разнообразна милостиня.
ПОКРОВИТЕЛЯТ НА ЗВЪНАРИТЕ
През 409 (411) година, с всенародно ликуване, презвитер Павлин е избран за епископ Нолански. Неговото човеколюбие и състрадание към бедните и нуждаещите се проявявало и в делата му. Към грижите за бедните и болните се добавил и проблемът за откупуване на пленниците. По това време вандалите и готите многократно ограбвали Италия и отвеждали в плен населението. Свети Павлин откупил с църковни средства много пленници.
[…]
Случило се така, че парите в църковната каса свършили, а майката на един местен жител дошла да проси откуп за сина си от св. Павлин. Той предложил да се размени с пленника. Жената се съгласила и те заминали за Африка. Размяната се състояла и епископ Павлин се озовал в робство при зетя на вандалския цар. Той го направил свой градинар и постепенно открил, че Павлин е умен и образован човек. Харесвало му да общува с него.
Веднъж градинарят предупредил велможата, че не бива да ходи там, където се е наканил, а да чака кончината на краля и да заеме освободения трон. Зетят бил предан на тъста си и му разказал всичко, а онзи пожелал да се запознае с необикновения градинар. Предишния ден царят сънувал сън, в който видял как го съдят някакви знатни господа в скъпи одежди. Когато дошъл градинарят, царят разпознал в него един от онези знатни хора. Наложило се св. Павлин да признае, че е епископ.
Вандалите били ариани и знаели що е епископ. Царят правилно разтълкувал съня си и се побоял от задгробния съд. Благодарение на това св. Павлин бил освободен, и то не само с чест, но му предложили да поиска каквото си пожелае. Той поискал да освободят всички пленници от Кампания. Върнали се заедно у дома. Хората от Нолапо срещнали своя епископ с купища цветя. Оттогава досега на празника на св. Павлин християните разнасят из града големи, изработени от дърво лилии.
Има предание за това как св. Павлин въвел в живота на своята епархия камбанния звън. В Кампания призовавали на богослужение християните по езически – като свирели на китара. Веднъж епископ Павлин се връщал от обиколка на епархията и размишлявал за това. Бил уморен и почти заспал.
„Изведнъж горе, на ръба на скалата, започнали да се полюшват от вечерния вятър прекрасни цветя. Камбанките им се люлеели тихо на тънко, почти невидимо стъбло. Полубуден – полузаспал, епископът видял как от пурпурните вечерни облаци се спускат светли образи на ангели, които клатели камбанките на нежното стъбло и той чул как от цветните чашки се носят сребристи звуци, сред които, сякаш в пеене на духове, се чували възхитителни думи: „Призови, зови“.
„Призови, Господи“, молитвено промълвил благочестивият пастир, после затворил очи и се събудил, когато току-що издигналото се на хоризонта слънце започнало да огрява околността. В ушите му още звучало мелодичното пеене на цветята, очите му все още търсели крилатите небесни пратеници, които раздвижвали цветята камбанки“…
Веднъж той поканил съседа си медникар, сръчен и благочестив човек. По цели дни те стояли затворени в стаята и изучавали с любопитство нежната структура на цветята. „Ето, така трябва“, казал накрая опитният майстор, доволен от проучването.
„В просторната градина той построил печка и слепил от глина форма точно като камбана (според друга версия – като лале), само че много по-широка и по-висока, и я вкопал в земята. След това напълнил глинената форма с разтопена смес от мед, калай и бисмут и когато изстинала, металното съдържание било почистено от чуждата обвивка. Епископът радостно грабнал чука и трепетно ударил първата отлята камбана, ухото му било докоснато от сребристите вълни на гласа свише. С възхищение св. Павлин оголил побелялата си глава и паднал на колене, като благодарил на Бога за успешно свършената работа.“
Оттам идва и думата камбана (кампана), от Кампания – името на провинцията, където са се появили камбаните.
ТАЛАНТЛИВ ЛИТЕРАТОР
Св. Павлин се прославил също и като християнски поет. Известни са 33 негови стихотворения – прекрасни образци на религиозната поезия. Всички те са проникнати от завладяващия аскетизъм на човек, отхвърлил земните привързаности и устремен към Небето.
От 395 г. той ежегодно съчинявал химн за празника на свети мъченик Феликс, като възпявал живота, трудовете и чудесата на своя небесен покровител. Учението при Децим Магн Авзоний принесло плодове: епическите части от поезията на епископ Павлин били написани ярко и живо, лирическите били изпълнени с истински възторг (без екзалтация), с реалистично описание на природата. До нас са достигнали 13 химна и фрагмент от 14-ия.
[…]
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
За кончината на св. Павлин Милостиви подробно разказва презвитер Ураний. Както живял епископът, така и умрял – като се грижел до последно за бедните и се уповавал на Бога.
„Св. Павлин имал крехко здраве – пише презвитер Ураний – и през целия си живот страдал от различни болести, но тези страдания укрепявали духа му и не отслабвали строгия му аскетизъм. В Кампания зимата на 430-431 г. била влажна и сурова, според местните стандарти. Възрастта също си казвала думата – епископ Павлин бил вече почти 80-годишен. Въпреки това той не спирал да се грижи за своето паство. Много усилия вложил в подготовката и провеждането на любимия си празник – деня на паметта на св. мъченик Феликс (14 януари). Както винаги за празника пристигнали много поклонници от цяла Италия и дори отвъд пределите й. Трябвало всички да бъдат посрещнати и нахранени.
С идването на пролетта силите му сякаш се възвърнали, но остър пристъп на треска връхлетял епископ Павлин. Паството му все по-често се събирало на гроба на св. Феликс и молело мъченика за небесно застъпничество. Но епископ Павлин вече не можел да стане. Трябвало да служи Божествената литургия прилегнал, което го притеснявало. Независимо от това той се държал с всички приветливо, бил радостен. Вестта за тежката болест на светеца се разпространила далеч зад пределите на Нола. Край одъра му дошли и двама епископи от съседните градове – Симах и Акиндин.
Три дни оставали от земния му живот и всеки от тях започвал с архиерейска литургия: двамата епископи стоят, единият лежи… На моменти св. Павлин сякаш изпадал в забвение, но на присъстващите било ясно, че вече започнало общението му с онзи свят. По едно време, сякаш събуден от сън, той попитал: „Къде са братята ми?“. „Ето тук са – отговорили му, – ето го владика Симах, ето го владика Акиндин.“ „Не – въздъхнал старецът, – аз питах за Януарий и Мартин.“
На всички станало ясно за кого говори: за свещеномъченик Януарий, епископ Путеолански, загинал при гонението на Диоклециан, и за св. Мартин, епископ на Тур, оставил незаличима следа в младостта на св. Павлин. И двамата били вече придобили небесни венци…
В последните минути трябвало да се решават и делови проблеми. Свещеник Постумиан почтително напомнил на владика, че оставя епархията в дългове – на поклонниците, дошли за празника на св. Феликс, щедро били раздадени ястия и дрехи. Сега трябвало да се плати на ноланските търговци, и да се плати немалко – 40 денария. Умиращият светец, като се усмихнал, помолил да поверят тази грижа на Божия Промисъл. Още щом изрекълдумите си, в келията влязъл свещеник от далечна Лукания. Тамошният владика, като чул за болестта на стареца, изпратил дар от богатата си епархия – 50 денария (малко над сумата, която дължали на търговците).
В последния момент епископ Павлин благословил своите приятели, ученици и енориаши и ги помоли да го оставят сам. Всички излезли. Минути по-късно, както пише презвитер Ураний, станал лек трус, като от далечно земетресение. Всички разбрали, че светецът е отишъл при Господа.
Епископ Павлин се преставил в Господа на 22 юни 431 г., на 78-годишна възраст. На погребението му, както съобщават неговите съвременници, присъствала цяла Нола.
„Това беше свят човек – пише за него Ураний, – той живееше не за себе си, а за другите. И затова е благословен от Господа Бога: св. Павлини и сега живее, и пак не за себе си, а за всички, и непрестанно се моли за нас.“
(Със съкращения)
Автор: Анастасия Михалос
Превод: Храм „Света Троица“ – Стара Загора
Източник: Списание „Манастирски вестник“, бр. 3 (27), 2016 год, с. 90-101
Илюстрации:
Икона (фрагмент): Дария Майска
На снимките долу: Палеохристиянски комплекс в Чимитиле, близо до Нола – обителта на св. Павлин Милостиви
