Факт: снимка на розов храст събира десет пъти повече лайкове от обръщение на Светия Синод по актуален въпрос. Това показва профил в социалните мрежи. Аудиторията е обща – съставена от хора, които, предполага се, не са безразлични към православната вяра. Но в случая няма никакво значение, че розовият храст расте в църковен двор. Освен това, прощавайте, вината не може да бъде търсена в текста на синодалните старци. Просто едното е картинка, а другото – буквички. И картинката печели.
Специалистите казват, че мозъкът обработва визуалната информация 60 000 пъти по-бързо от текстовите данни. И съветват, за да пробиете в мрежата и да генерирате кликове и лайкове (т.е. интерес и одобрение), винаги да онагледявате публикациите си с висококачествено, привлекателно и запомнящо се визуално съдържание. Маркетингът в мрежата е форма на съблазняване – красотата има значение.
Опитвам се обаче да проумея фактите от непазарна гледна точка. Да, красотата винаги привлича. И слава Богу, защото другото е ненормално. Но как точно оценихме красотата на розата в двора на храм „Света Троица“ (от снимката, за която говорим)? С благодарност към Бога за Неговите творения? С носталгия по изоставения Едем? С копнеж по Новия Йерусалим? С тъга по изгубената вътре в нас хармония? Със сладникавия сантимент на любители на ковьорчета и порцеланови фигурки? Или просто механично…
За да възприемеш красотата, не е необходимо да я анализираш. Дори пречи. „Какво бихте казали за ваш събеседник, който, ядейки зряла праскова, започне да вади парчетата от устата си и да ги разглежда?“, беше попитал някой от майсторите на афоризма. Но за да усетиш вкуса на красотата, трябва да имаш развити рецептори за красивото. А това минава през осмислянето, през мисълта. Която пък е облечена в слово.
И ето че отново стигнахме до словото, до думите, до презрените текстове, върху които трябва да се мъчим 60 000 пъти по-дълго, в сравнение със снимките и картинките. Да им отделяме 60 000 пъти повече време и усилия…
Казват, че ако Христовите апостоли живееха в наше време, биха проповядвали и чрез интернет. И сигурно е така. Но едва ли щяха да пренебрегват думите, за сметка на визуализацията. Нали са проповедници на Божието слово. А неговата тежест е изключителна. Бог не произнася нищо случайно, думите Му имат непреодолима сила: „У Бога няма да остане безсилна ни една дума“ (Лук. 1:37). И човекът трябва да внимава за думите си, защото ще отговаря за тях: „По думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден“ (Мат. 12:37).
Накрая ще се осмелим да припомним, че втората ипостас на Светата Троица – Христос, нашият Творец и Спасител, е Бог Слово. И за Него е казано: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало“ (Йоан 1:1-3).
Всичкото това го пише в Свещеното Писание – един голям текст без картинки, предназначен за всички нас.
Милена Иванова-Андреева
