Четвъртъкът от Страстната седмица е изпълнен със събития. На този ден Господ умил краката на учениците Си, с което дал пример за служението в Църквата. В този ден на Тайната вечеря е положено началото на светото тайнство Евхаристия (Причастие), като Спасителят Сам причастил светите апостоли. И досега ние имаме възможност по време на св. Литургия да се причастяваме с истинското Тяло и Кръв на Господа, та като приемем Христос в себе си, да се стараем да Го задържим в сърцето си. На Велики четвъртък си спомняме за Господнята молитва на Елеонския хълм; за това как Христос помолил учениците си да Го подкрепят, но ги намерил „заспали от тъга“ (!); за предателството на Юда… В храмовете на Велики четвъртък се отслужва единственият за годината Велик маслосвет, когато всеки християнин може да бъде помазан с елей за здраве. Вечерта на Велики четвъртък е кулминацията на божествената драма: тогава си припомняме и преживяваме Страстите (страданията) на нашия Господ и Бог – великите и спасителни страдания, които Христос доброволно претърпя, за да бъдем спасени.
Като говори за този наистина велик на събития и смисъл ден, свети Климент Охридски призовава: „Поне отсега нататък да се въздържаме от злото!“. Вижте откъс от неговото „Слово за Великия четвъртък“.
Господ каза на учениците Си: „Аз съм хлябът на живота, слязъл от небесата и даващ живот на целия свят“.[1] Понеже Той взе предвид нашата немощ, че човек не може да яде кърваво месо, нито да пие кръв, затова превърна Своето тяло в хляб и Своята кръв – във вино.[2] Но не всеки хляб и вино, а които се превръщат чрез Светия Дух, както предаде на светите Си ученици, казвайки: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, преломявано заради вас за опрощаване на грехове; това правете за Мой спомен“.[3]
Затова, братя, трябва да вземаме и приемаме Божието тяло с чисти сърца, като се молим на Господа нелицемерно, не подобно на крадци като Юда, та да не би вместо благодат – да връхлети в нас дяволът сатана, както в него. Очиствайки душата си, съвестта си и тялото си от всякаква скверност, така да приемаме светото Тяло за освещение и за спасение на нашите души.
Братя, ние окаяните какво ли можем да дадем на Господа срещу това? Но поне отсега нататък нека се въздържаме от злото и да се просълзим, виждайки как Бог претърпява толкова големи страдания от рабите заради рабите; как Праведникът и Творецът на всичко умира за грешниците! Наистина, с голяма обич Той ни обикна.[4] Господ не можа да гледа Своето създание изпаднало в толкова голямо зло. И заради нас, бедните, Той дойде с такова смирение; прие да бъде гладен и жаден, гол и странник,[5] та поне чрез това да ни привлече към Себе Си – с желание да бъде нахранен и облечен от нашите ръце, и да бъде приет. Затова, братя, виждайки беден, нека виждаме в него като че ли Самия Христос.[6] Нека го приемаме с милосърдие и с обич, като му даваме от своето изобилие, което Бог ни е дал за съвършенство. Чрез това богатство ние можем
или да се спасим, или пък да погинем,
ако го пазим само за себе си. И тъй, Господ не иска от нас, за да се обогати, нито Сам да се нахрани и напои, нито да се стопли. Чрез милостинята Той иска да ни украси с венец и да почете тия, които Го почитат.
Братя, увещавам ви и за това – да се събирате през тази нощ в църква; да слушате за Христовите страдания, които нашият Творец и Бог понесе заради нас. Всичко това, което слушаме, нека се стремим да изпълним, за да бъдем синове на Бога и наследници на Неговото царство чрез Христа Иисуса,[7] нашия Господ, на Когото да бъде слава вовеки!
Източник: Св. Климент Охридски. Слова и поучения. Синодално издателство, София, 1970, с. 290
[1] По Иоан 6:33-35.
[2] Т.е. чрез светото Причастие.
[3] Мат. 26:26. Лук. 22:19.
[4] По 1 Иоан 3:1. Ефес. 2:4.
[5] По Мат. 25:35.
[6] По Притч. 19:17.
[7] По Рим. 8:17. Гал. 3:26; 4:7.
