На Втората Неделя от Великия пост се събрахме в храма, за да участваме в светата Литургия и да почетем паметта на св. Григорий Палама̀. Този велик богослов от ХІV век – в спор със своите опоненти – формулира и обосновава учението на исихазма, неразривно свързано със същината на православната духовност.
Централно за исихазма е понятието за нетварните Божии енергии. На старогръцки ἡ ἐνέργεια (energeia) означава действителност, деятелност, действие. Образува се от думата τό ἔργον (ergon) – дело, действие, и представката ἐν – в. Т.е. енергия буквално е това, което е в действие.
Независимо че Бог е непознаваем и недостъпен по своята същност, човек може да се приобщи към нетварните Божии енергии, към Божествената благодат, учи св. Григорий Палама̀. Така човекът би могъл да получи по благодат онова, което Бог има по същността Си. Ето защо най-висшата цел на християнския живот е обожението на човека. По благодат човек може действително да се издигне там, където Христос се е възнесъл след Своето Възкресение.
