Из проповед за Богоявление на архим. доц. Павел Стефанов
[…] Някои от нас приличат на една „християнка“, която видях да се лута из църквата и да пита всеки срещнат: „Къде е иконата на св. Йордан, за да му запаля свещ?“. Какво възпява Църквата на Богоявление? Какъв е възвишеният смисъл на Христовото Kръщение? Бог се разкрива постоянно на тези, които Го обичат, чрез сътворената Вселена, чрез Неговото слово – Библията, чрез св. тайнство Евхаристия и чрез личния мистичен опит. Но най-пряко и категорично
Той се разкрива като Един в Троица на света при Кръщението на въплътеното Слово
Бог Отец засвидетелства, Бог Син се кръщава, а Бог Дух Свети помазва. Затова днешният велик празник също се нарича Богоявление (гр. Теофания). По време на сарацинската си мисия св. Кирил Философ сполучливо сравнява Бог Отец със слънце, Бог Син – със светлина, а Бог Дух Свети – с топлина.
„Отвориха Му се небесата” – уточнява Евангелието (Мат. 3:16). По този начин се отменят последиците на първородния грях на Адам и Ева, след който небето се затваря. Щом Иисус приключва мисията Си на Голгота, храмовата завеса се съдира и отваря. Кръщението на Йордан символизира Светая Светих и
обединява небето и земята, Бог и човека
Богосиновството на Иисус е свързано с призванието на юдеите като Божи народ. В древност те преминават реката Йордан, за да стигнат до Обетованата земя. В същата река Христос представлява човечеството, което чрез кръщението се стреми да стигне до Царството Божие. Христос се кръщава не за да се очисти от греховете Си, каквито не притежава, а за да освети водната стихия и да сложи началото на великата Си мисия за спасението на човечеството. Затова св. Йоан Дамаскин пише: „Той се кръщава не затова, защото Сам се нуждае от очистване, а за да приеме върху Себе Си моето очистване“. Йоан кръщава с вода за прощение на греховете, а Иисус – със Светия Дух и огън. Той ни помазва, освещава и приобщава към пълнотата на божествения живот.
[…] При кръщението Спасителят получава пълномощие от Отца да изгради Царството Божие и да основе тайнствено и задължително свещенодействие – кръщението, което е инициация, въвеждане, вход в това невидимо царство.
Кръщението е ключ към вратата на вечността
Именно ключ, който се изковава с чистота и вяра, а не шперц, който се шлифова с лицемерие и цинизъм.
[…] Кръщението на малки деца задължава техните кръстници и родители да ги запознаят с истините на вярата и да направят от тях действителни и пълноценни, а не само номинални християни.
Бог не се натрапва на никого. В спасението се съчетават действията на Бога и човека. Човек трябва да дойде при Бога, да остави греховете си пред нозете Му и да се покае за тях. Бог трябва да дойде при човека, да възприеме тези грехове и да ги прикове към Кръста. Тази среща между човека и Бога се извършва в купела на кръщението.
[…] На този празник и ние трябва
да си спомним своето собствено кръщение и отново съзнателно да го преживеем и осмислим
Мнозина от нас са кръстени като невръстни деца. Те благодарят на Бога за това, че имат набожни родители, които своевременно са се погрижили за това. Други съжаляват, че не могат да се кръстят сега, когато вече съзнателно са придобили вярата. Когато се обърнем назад и направим преглед на живота си, ние ясно виждаме, че във всяка възраст и във всички изкушения благодатта на св. Кръщение ни е опазила и не ни не напускала за миг. Нека да я съхраним и в бъдеще!
На снимката: Стенопис от църквата „Св. Дионисий“ в Егина
