Не само образованието, но и възгледите ни за света и живота в голяма степен определят „тълковния речник“ в главата ни. Това какъв съм аз, в какво вярвам, какво ценя, как разсъждавам, обуславя начина, по който чета и разбирам думите.
Да вземем за пример думата „спасител“ – какво означава тя в разговорната реч? Когато кажем „спасител“, днес първата и най-широкоразпространена асоциация е за човек, който спасява удавници. Такава е и масовата ни представа за „спасение“ – живееш небрежно, обикаляш на воля плажовете на живота, сърфираш, гмуркаш се и щом започнеш да потъваш, викаш с цяло гърло: „Помощ!“, с надеждата някой да те спаси.
А какъв смисъл вложили и влагали в думата „спасител“ нашите предци в миналото? На гръцки думата спасение – σωτηρία, има два корена. Първата й част идва от „цял, невредим, неповреден“, а втората – от „съхранявам, наблюдавам“, в смисъл на „пазя, наглеждам“. Затова творците на нашия език са изковали българския превод на тази дума от коренчето „пас“: съществителното „спасение“ е свързано с глагола „паса“, смисълът на който не се ограничава в рупането на трева, нито в това да заведеш животни на паша. „Паса стадото“ означава, че го пазя, че го наглеждам. Ето го и изконното значение на думата „спасител“ – това е този, който ни пази, който ни наглежда, който се грижи за нас, за да ни съхрани живи, цялостни, неповредени и невредими. Което в перспективата на вечността е неизменно свързано с Личността на Спасителя с главна буква – Христос.
Нашите предци разбирали, че спасението изисква непрекъсната близост и непрестанно общуване между спасителя и спасявания, между овчаря и стадото му. Затова се стараели да бъдат заедно със своя Спасител – в Църквата, да слушат Неговите думи – в Евангелието, да Му говорят – в молитвата, да са причастни Нему – в Евхаристията. За разлика от тях, ние гледаме на спасението като на „Бърза помощ“ – дори сме сърдити и недоволни, ако понякога линейката закъснява.
Изгубили сме смисъла на някои от най-съществените думи, в това число и думата „спасител“. Сами по себе си думите са същите, не са се променили, но ние сме подменили тяхното значение. Или сме го ограничили до неузнаваемост. Така попадаме в омагьосан кръг – смисълът, вложен от нас в думите, допълнително рефлектира върху собственото ни разбиране за живота и неизбежно моделира съзнанието на онези, които идват след нас.
Как да излезем от този омагьосан кръг и да преоткрием смисъла на своя „език свещен“? Как да стигнем до истината? „Аз съм пътят и истината и животът“ (Иоан 14:6), ни казва Спасителят Иисус Христос. За да стигнем до Него обаче, трябва доста да се потрудим. Дори на полето на думите.
Милена Иванова-Андреева
На снимката: „Добрият Пастир“ (от иконостаса на храм „Света Троица“ – Стара Загора)
