Небесното блаженство и неговото предвкусване е показано на апостолите с чудото на Преображение. Това се отнася за всички, които вървят по този път. Св. Йоан Дамаскин е посветил на темата едно от най-добрите си слова, което заедно с беседите на светите Прокъл Константинополски, Кирил Александрийски, Ефрем Сирийски, Анастасий Синайски и Андрей Критски са най-хубавите произведения, казани на този празник. Тези омилии са вдъхновили много св. Григорий Палама при произнасяне на знаменитите му проповеди на празника Преображение.
В извадки даваме съществените моменти от проповедта на св. Йоан Дамаскин*, която има пряко отношение към учението за несътворените енергии.
Сега се вижда невидимото за човешките очи…
Днес е бездна от непристъпна светлина. Днес блести божественото изливане, необезпокоявано на Таворската планина, озарява апостолите […]. Сега се вижда невидимото за човешките очи: земното тяло сияе с божествено сияние; от смъртното тяло извира славата на Божеството. Защото Словото се въплъти и плътта се съчета (ἐγένετο) със Словото. Впрочем Божеството не измени природите. О, чудо, което надвишава целия ум! Тази слава пребивава в тялото не отвън, но отвътре, от пребожественото Божество на Бог Слово, съединено с нас по неизказан начин по Ипостас.
човек става Божий…
Благодарение на надминаващото ума неизменно обожествяване на човешката плът, човек става Божий, а божественото човешко, като взаимно се отдава един на други и неслято се проникват взаимно в съвършено ипостасно единство.
[…]
Сега Тавор ликува и се радва […], защото оспорва благодатта на небето. Там, на небето ангелите не могат внимателно да съзерцават Божеството, а тук на планината избраните апостоли виждат сияещата слава на Своето царство. На тази планина се уверяваме във възкресението на мъртвите и Господ се показва на умрелите и живите“…
[…]
О, промислително действие и желана немощ! О, човек се показва безначален, а Безначалният приема начало, като си създава плът! Несъмнено, ако при въчовечаването се обожествява човек, то и Сам Единият Бог се явява човек! Самият Той, като човек, няма начало по Своето Божество, а като Бог, Той начева по човечество.
Всичко се изпълни със светлина и сияние,
понеже Самият Художник на всичко и Господ дойде от недрата на Отец, непроменяйки Своя престол, т.е. без да престава да пребивава в недрата на Отец, Той слезе към рабите и прие рабски образ. По природа и образ стана човек, така невместимият Бог се помести в човек и чрез Себе Си и в Себе Си показа сиянието на Божествената природа.
[…]
Оставайки Сам в изобилието на Своето Божество, взема участие в делото на ръцете Си, богодействайки в Себе Си човешката природа, и смесва Първообраза към образа и Собствената Си красота.
[…]
Открива на апостолите Собственото Божество.
Но защо Той взе Петър, Иаков и Иоан?
Петър, защото искаше да покаже, че свидетелството, което той истински засвидетелства (вж. Мат. 16:16), е засвидетелствано от Отец; давайки за уверение собственото си решение, че небесният Отец Му е открил това свидетелство и че е приел като предстоятел кормилото на Църквата. Иаков взел като такъв, който преди всички ученици ще умре за Христос и ще пие Неговата чаша (вж. Мат. 20:23; Марк 10:39), и ще се кръсти с кръщението за Него. Иоан – като девствен и най-чист орган на богословието, тъй че е видял предвечната слава на Сина Божи, и че ще прогърми с думите: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Иоан 1:1). Поради което е наречен син на гърма (вж. Марк 3:17).
Защо въвежда учениците на висока планина?
Божественото Писание нарича в нравствен [смисъл] добродетелите планина. Връх и акропол на всички добродетели е любовта, защото с нея се определя съвършенството. Дори ако някой говори човешки и ангелски езици, дори да има такава вяра, че планини да премества, и да има пълно знание, и да знае всички тайни, и да предаде тялото си на изгаряне, щом любов няма, ще бъде мед, що звъни, или кимвал, що издава нечленоразделен звук (ср. 1Кор. 13:1-3) и не ще бъде счетен за нищо.
Ако Той би им показал цялото сияние на славата Си, как те не биха били изгорени?
Надделява божественото и предава на тялото собствения Си блясък и слава, като Самото То и в страданията остава непричастно на страданието. „Лицето Му светна като слънце“ (Мат. 17:2), не защото не е било по-блестящо от слънцето, а доколкото гледащите могли да го възприемат със зрението си. Но ако Той би им показал цялото сияние на славата Си, как те не биха били изгорени? „Лицето Му светна като слънце.“ Каквото в материалните неща е слънцето, това в умопостигаемите е Бог. „Дрехите Му станаха бели като светлина.“ И тъй, едно нещо е слънцето, като извор на светлина, който не може направо да бъде гледан ясно, а друго нещо е светлината, която от него достига до земята. Защото тя бива виждана и гледана по действие на Божията мъдрост и човеколюбие, тъй че да не бъдем напълно непричастни на благата. Така лицето Му сияе по-ясно от слънцето, а дрехите Му се избелват като светлина, осиявани в подаването на Божествената светлина.
[…]
Тогава Моисей възвести: „Чуй, духовни Израилю, онова, което чувственият Израил не е могъл да чуе: Господ, твоят Бог, е един Господ, защото Единият Бог бива познаван в Три Лица. Едно е съществото на Божеството, свидетелстващо и на свидетелстващия Син, и на осеняващия Дух. Този е сега засвидетелстваният от Отец, Животът на човеците. Този Живот, окачен на кръста, ще го видят неразумните и ще повярват на своя Живот“. Тогава Илия отвърнал: „Този е, Когото аз съм видял в древност с духа си като безтелесен в тих ветрец (вж. 3 Цар. 19:12), защото Бога никой никога не е видял, какъвто Си е по природа, и което е видял, това е видял духом“. „Това е промяната в десницата на Всевишния“ (вж. Пс. 76:11). Това е, което „око не е виждало и ухо не е чувало, и на човек на сърце не е идвало“ още (ср. 1Кор. 2:9). Така в бъдещия век ще бъдем винаги с Господа, виждайки Христос, сияещ със светлината на Божеството.
Добре е да бъдем тук!
А какво [казва] Петър, който станал зрител на това божествено откровение като обожествен от Дух: „Добре е да бъдем тук“ (Мат. 17:4). Защото кой би заменил светлината за мрака? Виждате това слънце колко е хубаво, колко е красиво, колко е сладко, колко е желано, колко е сияещо и светло. И [виждате] живота колко е сладък и колко обичан, в който всички се държат и всички правят тъй, че да не го загубят.
[…]
Тази светлина има надмощие (νικητήρια) над цялата природа.
За светоотеческото тълкувание събитието на Тавор не е алегория, но е събитие от огромна важност за антропоса и космоса, защото носи онтийната сотирология за достойните. Христовото Преображение е начало на Неговото славно възкресение и откриване царството на Бога. **
Бележки:
*Св. Йоан Дамаскин, Слово за преславното преображение на нашия Господ Иисус Христос
**Марчевски, Иван. Исихазмът. Учението за несътворените божествени енергии и светлини. Монархическо-консервативен съюз, 1996, с. 20-23 (Заглавията са на редакцията.)
