За да ни подготви за Великия пост, Църквата в четири последователни недели ни припомня колко важни за нашето спасение са смирението, покаянието, страхът от Бога и способността да простим (виж ТУК). В тази поредица от добродетели прошката е оставена най-накрая. Може би защото е преплетена с предходните и ги увенчава. Не е истински смирен този, който не може да прости на своя ближен. А как ще простиш на другите, ако нямаш покайно съзнание за собствената си греховност? Освен това, когато имаш страх от Бога, ще простиш на другите, с надеждата да прости Господ и твоите грехове. Та нали всеки ден казваме в Господнята молитва: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“.
Истинската прошка обаче е трудно постижима. Често чуваме думите: „Простих, но не мога да забравя“. Обикновено дотам стигаме в усилието си да простим. А Господ ни учи друго за прошката – казва, че когато Той прости, за греховете ни няма вече да си спомни (вж. Иеремия 31:34; Евр. 10:17). Прошката трябва да е онзи бутон „дилейт“, който изтрива без остатък всяка следа от упрек към ближния, всеки спомен за неговия грях. За да очисти и да освободи сърцето ни – да отвори място на благодатта.
За жалост съвременният човек е склонен да формализира прошката или да я схваща изкривено – да я свързва с проява на слабост или с някакви ограничения. А прошката, напротив, носи свобода. Да простиш, означава да разграничиш грешника от греха. „Да простиш“ идва от славянската дума прост, което означава свободен, освободен – пише прот. Радован Бигович. – В този контекст да простиш означава да се освободиш от злото, от болезненото минало.“ В речниците като синоним на прощавам е посочена думата отпускам, обяснена като: да дадеш простор, свобода, да освободиш… Езикът е успял да съхрани дълбоката смислова връзка между прошката и свободата.
Св. Йоан Златоуст казва: „Ако простиш на ближния прегрешенията, всички твои грехове, които в свое време ще се открият, ще бъдат заличени още тук и ти ще преминеш отвъд, без да носиш никой от тях със себе си“. Което означава, че Бог, „Който единствен има власт да прощава на човеците греховете“, ще заличи прегрешенията, които си изповядал и за които си се покаял. Така самият ти ще бъдеш опростен – т.е. ще бъдеш освободен от греховете си. Ще бъдеш свободен.
