На 19 октомври, когато почитаме великия Божи угодник, небесен покровител и застъпник на българския род свети Йоан Рилски Чудотворец, в старозагорския храм „Света Троица“ се събраха участници в Първата православна детска конференция. След празничната света Литургия всяко дете получи грамота за участие във форума и подарък. Председателят на храма свещеноиконом Евгений Димитров поздрави участниците във форума и изрази надежда, че тази първа среща е само начало, защото: „Когато деца се съберат и разговарят, и съпреживяват Бога, това поставя началото на ново бъдеще“. Той пожела на гостите да отнесат семенцата на вярата в своите домове и енории. Специален поздрав към участниците в конференцията беше дебютното изпълнение на новосформираната в храма детска вокална група за православни песнопения, с ръководител Диана Тодорова.
По време на конференцията участниците удивиха аудиторията не само с младежката си неподправеност, но и с удивителна за възрастта им зрялост и задълбоченост, в това число и опити за богословско осмисляне на обсъжданите теми. Докладите ще бъдат публикувани в посветен на форума сборник. Тук представяме само няколко фрагмента от споделеното по време на детската творческа среща.
Елисавета Кючукова и Ивана Арсенова за ДУШИЧКАТА НА ЦИГУЛКАТА
Елисавета Кючукова и Ивана Арсенова от Православното неделно училище към храм „Св. Николай“, Благоевград
Душичката на цигулката е най-важната част в лъковите инструменти. Тя представлява малък дървен цилиндър, който се намира между лицевата страна на цигулката и гърба й. Служи за проекция на звука и пренасяне на вибрациите на струните от лицевата към опаката страна, като така произвежда тон.
Човешката душа пък е най-ценната част на човека. Тя е невидима, но вечна и безсмъртна. По душата си човек прилича на Бога, защото е създаден да си спомня винаги за Него. Господ е надарил душата с всичко, което е нужно, за да отиде тя отново при Него – по своя воля, а не насила.
Интересно е, че „душичката“ е единствената част в струнния инструмент, която не е залепена за дървото. Майсторът на цигулката я закрепя така, че краищата й да паснат перфектно с вътрешните страни на лицевата и опаката страна на инструмента и така се постига перфектна акустика за всяка отделна цигулка. Веднъж сложена, „душичката“ не се мести, само натискът на настроените струни държи тази необикновена частица на правилното място.
Така е и с душата на човека – Бог я свързва с тялото, за да може да го ръководи да извършва добро и да отговаря за постъпките си. Всеки човек има своя душа, която е различна от тази на другите хора. Веднъж сложена от Бога у човека, душата трябва да се стреми през целия живот да върши добро. Така ще направи човека да прилича на Бога!
Душичката на цигулката е отговорна за възпроизвеждането на красивите звуци, без нея цигулката не може да създава музика. От „душичката“ зависи тонът на цигулката и ако всички струни са разхлабени, тя може да падне.
По същия начин душата е отговорна за човешките дела…
Янна Господинова за ВЯРАТА КАТО ТВОРЧЕСКА ВРЪЗКА
Янна Господинова и нейната преподавателка в Ателието по иконопис Зорница Иванова
Янна е на 16 години, учи в математическата гимназия в Стара Загора. От пет години рисува в Ателието по иконопис към Неделното училище в старозагорския храм „Света Троица“. Разказва, че Ателието е мястото, където тя намира своя вътрешен мир. „Хващайки четката, аз не просто рисувам образ, аз се докосвам до светостта и я предавам на земното. Това е моят начин да бъда по-близо до Бог“ – споделя с младежко дръзновение младата иконографка.
Има разлика между това да уважаваш религията, да вярваш по навик, без дълбоко разбиране, и това да бъдеш осъзнато вярващ човек. За да откриеш значението на вярата, трябва да бъдеш поставен в ситуация, в която Господ ще ти разкрие смисъла да вярваш в Него.
Животът е урок. Първо се изправяме срещу изпитание, което е еквивалентно на тест, и след като го преминем, виждаме защо сме го преживели. Научаваме нещо ново. Хората, които биват част от предизвикателството, носят със себе си послания. Вярвам, че Господ ни говори чрез тях – чрез думите и действията им.
Бог може да използва каквото пожелае, за да привлече вниманието ни или да ни напомни за Себе си. Може да използва видими неща, но винаги с цел да ни приближи към Себе си, не към самия знак. […] Вярата започва с осъзнато наблюдение…
Борислава Стойчева: „СЛЕД ЛИТУРГИЯ ВИЖДАМ СВЕТА КРАСИВ“
Борислава Стойчева, заедно с г-жа Ани Вълева от Неделното училище „Ангелофания“ при храм „Св. цар Борис Покръстител“, град Сливен
Борислава е на 9 години, но както самата тя споделя, свързана e с Църквата отдавна – още докато била в майчината утроба, редовно посещавала храма, а днес за нея той е „най-познатото място“. Представя си Църквата като „кораб на любовта и живота“.
Често ме питат какво е в храма, защо ходя на църква, а аз винаги отговарям, че църквата е мой дом, тя е като майка, която ни вика ласкаво, за да ни прегърне. Когато вляза в храма, аз се изпълвам с радост от образите на светците, кандилата, свещниците, тамяна и песнопенията, защото съм си вкъщи. Тази радост никой не може да ми отнеме, мога само да я споделя с другите.
Църквата е мястото, където Бог ни посреща с любов, със спасителна грижа; мястото, където никой не е излишен.
Както ние не можем да живеем без кислород, така и нашите души не могат да живеят без вяра.
След литургия виждам света красив…
МАЛКИТЕ СТЪПКИ на Славина Славчева Кордева
Само Господ знае с какво ще се занимава Славина в бъдеще – дали с поезия, или с литературна критика… Тя говори пред връстниците си за поезията на архимандрит Серафим (Алексиев) и каза за стиховете му: „Те са като светли камъчета по пътеката на живота. Ако следваме тези малки стъпки, светът ще стане по-добър и по-светъл“. Публикуваме една от авторските творби на младата поетеса.
Възкресение
Защо е този ден щастлив?
Какво се случи на света?
До вчера плачехме, а днес
сме тук със грейнали сърца.
Разбра ли – Господ пак е жив,
във теб, във мен, във всички нас.
Той всеки миг над нас ще бди
и ще ни шепне с топъл глас.
Не се страхувай – Той е с теб,
навеки даде обич на света,
навеки злото Той срази
и ни дари живот във любовта!
ДА ПОСТРОИШ ХРАМ – из личната история на Василка Доколякова
Василка с радост позира с майка си и иска да й подражава
Да построиш храм е най-голямата радост за сърцето. Храмът е дом Божий. В него небето и земята се докосват, а душата се изпълва с мир и светлина.
Бих построила храм най-вече заради хората, които търсят помощ от Бога.
Преди години майка ми била много болна. Лекарите не обещавали, че ще оздравее. Тя и моят баща се обърнали с горещи молитви към Бога… и майка ми намерила своето изцеление.
Като израз на благодарност и вяра, моето семейство реши да изгради параклис. По благословението на Неврокопския митрополит Серафим новият параклис получи името „Св. Трисветители и св. Теодор Тирон“. Параклисът е красив, носи мир и радост на всеки, който прекрачи прага му. Когато го гледам, сърцето ми се изпълва с радост и благодарност.
Изпитвам радост, когато си помисля и аз да построя храм, защото искам да подражавам на своите родители, да помогна за разпространението на Христовата вяра, да служа на Господ…
