Има хубава игра на думи как по време на пост трябва да стоим здраво на духовния си пост. Някои дори са убедени, че неслучайно една и съща дума се използва в тези две значения. Всъщност думите са две – имат не само различен смисъл, но и различен произход[1]. Което в никакъв случай не отнема метафоричната поука на гореказаното.
„Както огънят иска дърва, така и благодатта изисква нашето усърдие, за да се възпламенява” – казва св. Йоан Златоуст. В този смисъл постът е проява на усърдие в търсене на благодатта Божия.
Постът е преди всичко духовна борба. „Истинският пост е въздържане от грехове – подчертава св. Йоан. – Честта на поста се корени не във въздържанието от храна, а в отдалечаването от греха; онзи, който ограничава поста само до въздържанието от храна, такъв повече го безчести…“ И добавя, че постът е лекарство за увреденото от греха човешко естество: „Тъй като човешката природа е нерадива и склонна към невъздържание и разкош, човеколюбивият Господ, нашият любящ Отец, ни даде като лек поста, за да ни отдалечи от удоволствията на света и да ни отклони от житейските грижи към духовните дела“.
„Не ограничавай ползата от поста само във въздържание от храни, защото истинският пост е отдалечаване от зли дела – предупреждава ни и св. Василий Велики. – Истинският пост е избягване от злото, въздържане на езика, потушаване в себе си на гнева, отстраняване на похотта, злословието, лъжите, неизпълняването на обещанията; въздържанието от всичко това е истинският пост.“
Постът е средство и възможност – да усмирим страстите, да надмогнем греховната си склонност и поне мъничко да се опитаме да се доближим до Христос. Св. Йоан Златоуст ни окуражава, че: „Благодарение на поста Адам е отново в рая, отново блаженства, отново се украсява с Божия образ, отново се издига до първообразната красота“.
Сам Господ Бог ни призовава съзнателно и доброволно да се отвърнем от лошите пътища: „Не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив“ (Иез. 33:11). „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан. 3:16).
Виж още:
БЕЛЕЖКИ:
[1] Според лингвистите и двете думи са заети от чужди езици: думата пост (като въздържание от храна) е заимствана от старовисоконемски; думата пост (като стража) навлиза при нас значително по-късно, през френски, идвайки от италиански (по-точно народен латински).
