„Явният грешник, паднал в смъртни грехове, е по-способен на покаяние от мнимия праведник, който по външно поведение е безупречен, но дълбоко в душата си изпитва удовлетворение от себе си“ (казва св. Игнатий Брянчанинов). Вероятно поради това Църквата е определила след Неделята на митаря и фарисея да отбелязваме Неделята на блудния син.
Притчата за блудния син (Лука 15:11-32)
разказва за човек, който имал двама сина. По-младият поискал дела от бащиното си наследство и заминал за далечна страна, където пропилял всичко. Изпаднал до такава степен, че копнеел да яде от храната на свинете, но и тя му била недостъпна. Тогава си спомнил за родния дом и решил да се върне при баща си. Бащата, който очаквал неговото завръщане, го посрещнал отдалече: „Видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим…“. Когато по-големият брат възревнувал и упрекнал баща си в несправедливост, той отвърнал: „Чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери“. Тази притча илюстрира
безкрайната Божия любов
към всяко човешко същество, най-вече към покаялия се грешник. Сам Иисус казва, че „на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние“ (Лука 15:7). Бог прощава греховете и на най-големите грешници, щом се покаят. „Няма грях, колкото и да е голям, който да може да победи Божието човеколюбие, ако ние в подходящо време се покаем и поискаме прошка“, казва св. Йоан Златоуст.
Няма грях, който да не се заличава от покаянието
„Покаянието е майка на спасението, победа над дявола, унищожаване на пороците; покаянието сваля оковите на греха, спасява отчаяните души, просвещава помрачените, довежда при Бога отхвърлените, призовава заблудените; покаянието е радост и утеха за всички отчаяни; покаянието е целебно и спасително средство за всяка душевна и телесна немощ“, казва още св. Йоан Златоуст и ни обнадеждава: „За Господ не са нужни много дни и продължително време за покаянието ти… Ако Той е проявил такова човеколюбие към ниневийците за това, че те са извършили тридневно покаяние, то още по-малко ще отхвърли нас, стига само да покажем искрено покаяние и като оставим греха – да встъпим в пътя на добродетелите. Докато още дишаш, дори в последния ден, легнал на болничния одър при последното си издихание, когато напускаш попрището на този живот, дори тогава не е късно да се покаеш. Ограничеността на времето не стеснява Божието човеколюбие“.
А преп. Теогност предупреждава: „Ние няма да бъдем наказани в бъдещия век за това, че сме грешили и не поради тази причина ще бъдем осъдени, защото сме получили изменчива и непостоянна природа, а затова, че след като сме съгрешили, не сме се покаяли от лошия път и не сме се обърнали към Господа“. „Никой не е толкова благ и милосърден като Господ, но и Той не прощава на този, който не се разкайва“, заключава преп. Марк Подвижник.
