Неделя Кръстопоклонна бележи средата на Великия пост. На този ден тонът на великопостните богослужения се променя, пише протойерей Ал. Шмеман: „Ако през първата половина на поста нашите усилия са били насочени към собственото ни очистване, сега ни се открива, че това очистване не е самоцел, то би трябвало да ни въведе в съзерцанието, проумяването и усвояването на тайната на Кръста и Възкресението. Сега смисълът на нашия подвиг ни се открива като участие в тази тайна…“. Той обръща внимание, че за Кръста се говори във всички песнопения на тази Неделя, но се говори
не за страданията на Кръста, а за победата и радостта
Обяснение за това откриваме в Синаксара на празника: „Светата Четиридесетница е подобна на горчив извор от проливаните сълзи на скръб, постен подвиг и униние… Но Христос ни утешава, като странстващи из пустинята, дотогава, докогато Той ни доведе до духовния Йерусалим чрез Своето Възкресение… защото Кръстът се нарича и Дървото на живота, посадено насред Рая; затова и светите отци са го издигнали насред светия Велик пост, като ни припомнят едновременно блаженството на Адам и как той се е лишил от него; припомнят ни също, че вкусвайки от това дърво, ние повече не умираме, а оживяваме“.
Кръстът е сила, защото е любов
„На Кръста аскетичният подвиг на християнина се пресича с любовта – пише отец проф. Константин Галериу, – ръцете на Кръста едновременно са отворени да прегърнат света и са отправени към небето. В точката, в която се пресичат тези две линии, се крие силата на Кръста… Кръстът е сила, защото е любов. А в любовта има сила, защото в нея има живот. И както от любовта се ражда животът, от Кръста Господен се ражда новият живот: възкресението.“
Вижте още:
