Най-простичко казано, Христовото Рождество носи за всеки от нас възможността да стане безсмъртeн. Да може съзнателно да избере безсмъртието и да се стреми към него. Преди Христос да се въплъти и да стане човек, перспективата за хората е една – вечна смърт. Така е от времето на Адам и Ева. Такъв е плодът на греха. Защото грехът е отдалечаване от Бога, Който е източник на живота.
След като Христос се ражда в плът, бидейки истински Бог и едновременно с това истински човек, отново става възможно единението между човека и Бога. Опцията за безсмъртие е отново активна – човек получава възможността да се обо́жи, да стане бог по благодат и осиновление. Казва го св. евангелист Иоан: „на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии“ (Иоан. 1:12). Много ясно го формулира св. Ириней Лионски: „Синът Божий стана Син Човешки, за да може и Синът Човешки да стане Син Божий“.
Затова Рождество Христово е най-значимото събитие в човешката история. Времената се менят, но вододелът остава един – преди и след Христа.
Нека не забравяме, че за човека – след Христовото Въплъщение – вечният живот стана възможен, но не е даденост. За да го придобием, трябва да станем съработници на Бога. Това значи да подчиним доброволно волята си на Неговата и да Го обичаме. А истинската любов е дейна – основана на себеотрицание, изпълнена с трудове: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди”, казва Христос (Иоан. 14: 15).
Неслучайно е тъй популярна песента „Тиха нощ, свята нощ“. В навечерието на Рождество цялото творение притихва. Празникът е изпълнен с надежда. Но някъде на дъното на тази надежда са утаени тъгите ни – защото не можем да се похвалим, че опазихме заповедите. И това ни тежи, дори да не го осъзнаваме. Да молим Бог да ни даде време за покаяние!
