На 2 декември Църквата почита паметта на преподобния Порфирий Кавсокаливит – наш съвременник, светогорски монах, причислен към сонма на светиите през 2013 г. Много са разказите за неговия дар на прозорливост и благодатното му влияние за духовното израстване на хората, с които е общувал. За своята първа среща със стареца Порфирий разказва протопрезвитер Николай Лудовикос.
Отидох при отец Порфирий за първи път – край него бяхме се събрали 5-6 души студенти и той ни каза:
– Момчета, днес не мога да говоря с вас – китарата не е настроена, небесният музикант не може да свири.
Отвърнах:
– Колко жалко!
А той се обърна към мен и рече:
– Горкото дете! Искаш да повярваш, а пък не можеш, нали?
– Да – казах.
– Ела утре самичък.
И следващият ден стана за мен нещо като лична Петдесетница.
Той ме хвана за ръката, влязохме в гората и каза:
– Ела сега да ти покажа Бога.
Помислих, че ще прочете мислите ми. А той рече:
– Бог няма нужда да чета мислите ти. Ще ти кажа нещо, което не знаеш.
– Какво е?
– Знаеш ли, че когато си се раждал, си излизал с двойно усукана пъпна връв и си щял да се задушиш?
Започна да ми описва ситуацията: в колко часа било, как доктора го нямало, нямало я и акушерката, а аз съм започнал да се раждам и съм се задушавал. Една сестра започнала да крещи: „Губим бебето!“… Баща ми, който слушал всичко това, изведнъж влязъл в родилната зала и в уплахата си силно ме блъснал. Така съм започнал да дишам и съм оживял.
– Ако това не беше се случило, щеше да си мъртъв или да си с увреждания. Ти не помниш, обаче питай майка си.
След това започна да ми разказва други неща – как боледувах от една рядка болест и щях да стана глухоням, как един лекар случайно откри болестта и започна да ме лекува.
– Помниш ли това?
– Да.
– Е, щеше да си или мъртъв, или с увреждания, или глухоням…
Разказа ми още и още неща, които сега няма да споделям. Бях в шок! А когато се опитах да си поема въздух, рече:
– Сега, когато остарях, чета поезия. Но тези нови поети са много трудни за разбиране. Може ли аз да рецитирам някои стихове, а ти да ми ги обясниш?
– Разбира се, разбира се…
И той започна да рецитира мои лични текстове! Лични текстове, непубликувани! Разтреперих се – такъв шок, не мога да го опиша. Каза ми:
– Как мислиш, откъде знам всички тези неща?
– Откъде, геронда? – питам.
– Бог ги знае, благословени, Светият Дух. Той ме озарява точно сега, за да ти покаже, че Бог съществува и бди над теб от момента, в който си се родил.
Тогава у младежа се породил въпрос дали Бог знае и бъдещето. „Разбира се“ – отвърнал св. Порфирий и като хванал ръката му така, както се измерва пулс, му казал, че го очаква ново боледуване. Предупредил го и какво трябва да прави, за да избегне болестта. Отец Николай признава, че не послушал стареца и след четири години болестта дошла. А когато след време се запознал със стареца Паисий, неговите първи думи били: „Защо не изпълни това, което ти поръча старецът Порфирий“. На удивлението откъде знае точните думи на свети Порфирий, свети Паисий отвърнал: „Светият Дух е един и същ“.
Вижте още: Св. Порфирий Кавсокаливит: Не бива да хвалите децата, не ги правете егоисти
