На Рождество празнуваме идването на Бога, Който заживя сред нас завинаги. Както пише евангелист Йоан: „И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца“ (Иоан 1:14). Гръцкият глагол, преведен на български като „живя“, е в такава форма, която по-скоро означава „заживя“ – т.е. „установи се и продължава да живее“. Бог, бидейки Бог, възприема човешката природа и завинаги става един от нас, подобен на нас във всичко, освен в греха. Когато Христос се възнася при Отца, Той не се „развъплъщава“ – отдясно на Отца на небесата пребивава прославеният Човек; нещо повече – този Човек незримо, но съвсем реално пребивава и сред Своите верни тук, на земята: „Защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20).
Въплътеният Христос – Разпнат и Възкръснал – обитава сред нас и тайнствено осъществява нашето спасение. Той прощава греховете ни, въвежда ни в общение с Отца и се труди с безкрайно търпение, за да преобрази сърцата ни. Още преди идването на Спасителя Бог възвестява чрез пророка: „Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът. Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби“ (Иезек. 36:26-27). Това обещание се изпълнява чрез спасителното дело на Христос.
Но Бог не работи с глина, а с живи хора, които е надарил с неотменния дар на свободната воля. Нашето преображение, нашето спасение не може да се осъществи без нашето съгласие и нашето участие. Затова Христос задава на всеки от нас въпроса, който отправя към разслабления в Евангелието от Йоан: „Искаш ли да оздравееш?“ (Иоан 5:6). Ако отговорът е да, Христос е приготвил всичко, което ни е необходимо, и ние можем да го открием в Църквата – там, където са Тайнствата, където е Неговото живо, преобразяващо и спасително присъствие.
Честито и благословено Рождество Христово!
Вижте пет факта за Рождество:
- Датата 25 декември не е избрана случайно за честване на Рождество Христово. Някои древни писатели твърдят, че Спасителят е роден точно на този ден. Най-ранното свидетелство e от 225 г. – откриваме го в хрониката на Секст Юлий Африкански (християнски пътешественик и историк, живял в края на II и началото на III век, оказал силно влияние върху съвременника си Евсевий Кесарийски и по-късни църковни историци). Според съвременната историческа наука обаче липсва авторитетно предание за точната рождена дата на Христос.
- Първите християни не празнували Рождество. Християнството се заражда в юдейска среда, а според юдейската традиция рожденият ден е начало на страдания. В книга „Еклесиаст“ се казва, че денят на смъртта е по-добър от деня на раждането (вж. Екл. 7:1). Първите поколения християни почитали страданията, смъртта и възкресението на Спасителя. За разлика от юдеите, древните гърци празнували рождените дни. Църквата усвоила част от тяхното културно наследство и християните започнали да празнуват Христовото Рождество. Първите сведения за честванията на Рождество датират от IV век, а празникът е официално признат през V век.
- Първоначално Рождество Христово се празнувало заедно с други евангелски събития, като част от празника Богоявление (който сега свързваме предимно с Кръщението Господне). Рождество се празнувало като Божието явяване в света, Поклонението на влъхвите – като първото явяване на Бога пред народите, Кръщението – като явяването на Христос в Неговото служение, а превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска – като явяване на първото чудо.
- Древните християни не смятали за случайно, че раждането на Спасителя е свързано с деня на зимното слънцестоене. Свети Августин го обяснява по следния начин: „Той се е родил на този ден – най-краткия от земните дни, от който обаче започва нарастването на дните. Така Този, Който понизи Себе Си към нас и ни възвиси, е избрал най-краткия ден, от който светлината започва да възраства.“
- Летоброенето от Рождество Христово е предложено от свети Дионисий Малки и е прието едва през VI век. Преди това са съществували множество календари, всеки от които предлагал своя собствена отправна точка в историята, но впоследствие християнският календар засенчил всички останали.
