Каква е правдата на Бога по отношение на човека? Отговор на този въпрос търси протойерей Алексий Умински в проповед за Кръщение Господне.
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
На днешния ден светата Църква отбелязва празника Кръщение Господне, наричан още Богоявление. Ето как Евангелието описва това събитие. Йоан Кръстител проповядва в Палестина изпълнението на библейските пророчества, които имат едно значение: Господ трябва да изпрати на земята Спасител, Месия, Който ще дойде на този свят и ще спаси човечеството от смъртта, на която чрез Адам и Ева го е осъдил първородният грях; ще спаси човечеството от дявола, ще спаси човечеството от греха. В продължение на хиляди години тези пророчества се пазят сред богоизбрания еврейски народ, в продължение на хиляди години те се предават от поколение на поколение, от род в род, от един пророк към друг. И ето че е настъпило времето, за което са възвестили пророците – когато трябва да дойде Спасителят.
На пророк Йоан – който по-късно е наречен Кръстител, Предтеча – Господ изпраща словото Си, което му възвестява, че трябва да отиде при хората и да ги подготви за идването на Спасителя. Йоан Кръстител отива и проповядва покаяние, за да могат хората да се подготвят за пришествието на Господа, защото не е лесно човек да срещне Бога. Страшно е да попаднеш в ръцете на Живия Бог, особено когато си грешен, нечист и изкривен. В Свещеното писание са казани тези думи: „Нашият Господ е огън всепояждащ“[1]. Това е огън, който изпепелява всяка нечистота. За да бъдат хората поне до известна степен готови да приемат своя Бог, Йоан Кръстител проповядва покаяние. И в знак на това, че хората, които идват при него, са искрено готови да променят живота си и да станат други, те изповядват своите грехове. И Йоан ги умива с водите на Йордан като знак, че са очистени от греха и са готови Господ да влезе в живота им и да бъде техен Бог.
Йоан Кръстител вижда, че при него идват за кръщение хора със скрити мисли, лицемери, които само външно се опитват да покажат признаци на покаяние, но вътрешно нямат намерение да се променят. И отправя към тях резките си гневни думи. „Рожби ехиднини! – казва той на фарисеите – Кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам (тоест имаме някои специални предимства пред другите, имаме с какво да се оправдаем); защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда“[2].
И ето сред този народ, сред тълпата от грешници, митари, войници, обикновени хора, се оказва и Христос – Синът Божи, за Когото знаем, че е напълно безгрешен. Истинският Син Божи, Който възприе в пълнота човешката природа и стана Син Човешки, без да има в Себе Си никакъв грях, внезапно се озовава в тълпата сред грешни хора, които копнеят да срещнат Бога, които не могат и не искат да живеят без Него. Христос се оказва сред такива хора – изкривени, груби, болнави – и заедно с тях, като един от тях и равен на тях, без да откроява Себе Си по никакъв начин, се приближава към Йоан Кръстител. И никой няма да разпознае в Него Спасителя, особения Божи избраник, защото в тълпата грешници Той стои така смирено, както и всички останали. Така смирено, както и последният грешник, Той се приближава към Йоан Кръстител, за да може той и Него – чистия, да умие с водите на покаянието, които поемат в себе си човешката нечистота. Кръстителят разпознава своя Спасител: „Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“[3]. Смята, че не е достоен да развърже ремъка на обущата Му.[4] Тогава Христос изрича много странни думи: „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда“[5].
Каква правда трябва да изпълни Христос? Каква правда е дошъл да изпълни Той при река Йордан, всред тълпата от грешници, злодеи, тълпата от лукави, нечисти хора? Та нали ние също се стремим към правда? И ние обичаме тази дума. Искаме да се отнасят към нас според правдата, справедливо. Сърдим се, когато нещо става не по правда. И според нашето разбиране правдата се състои в това, че длъжникът трябва да върне дълговете си, престъпникът – по справедливост – трябва да бъде наказан и да лежи в затвора, злодеят – по справедливост – трябва да бъде възнаграден, така че за своите злодеяния той също да получи в замяна злодеяния. Такова е човешкото отношение, което ние имаме към правдата. И когато с нас постъпват не по правда, ние се обиждаме, скърбим, негодуваме, протестираме, защото искаме всичко да е правилно.
Каква правда дойде да изпълни Христос? Каква е правдата на Бога по отношение на човека? Каква е правдата според Всемогъщия, Безгрешен, Вездесъщ Бог по отношение на човека, който винаги греши пред Него? Неговата правда се състои само в едно – Той поема върху Себе Си греховете на света. Той поема върху Си всички престъпления, неправди, злодеяния, предателства, човешки измами – всичко, което се случва на този свят.
Ето каква е тя – Божията правда! Ето в какво се състои! Господ идва не със справедливост, а с любов. Господ идва не да съди, да събира дългове, да наказва, а за да помилва, да прости, да поеме върху Себе Си всяка неправда, всяко изопачаване, всички грехове, всички злодеяния на хората в този свят – и на онези, които са отишли при река Йордан, и на тези, които днес са дошли в храма, и на тези, които още никъде не са отишли. Ето каква се оказва тя, правдата Божия! Ето в какво се състои пришествието на Бога в света. Ето как идва при хората Спасителят, Който поема върху Си всичките наши неправди, за да отиде накрая на Кръста, да умре за всички нас, да победи нашите грехове със Своята смърт, да слезе в ада, да го изтощи докрай със Своята любов и да ни дарува вечен живот.
Всеки от нас, който Го е приел за свой Бог и Спасител, трябва да отговори на тази любов, на това опрощение и да се опита да постъпва в живота си според тази правда, която нашият Спасител донесе на света, правдата, с която Той дойде в света и чрез която ни разкри Себе Си като Бог.
Когато Йоан Кръстител потапя Иисус Христос във водите на Йордан, в тези страшни води на неправдата, небето се отваря и се чува гласът на Бог Отец: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“[6]. Тези думи свидетелстват на целия свят, че на света е дошъл истинският Син Божи. Той дойде с любов, като Син. Но тези думи се отнасят не само за Христос, не само лично за Спасителя, но и за всеки един от нас, защото Той възприема всеки един от нас като Свой ро́ден, дава ни възможност чрез светото Кръщение – чрез нашето раждане в Бога, да получим Неговото име. Та нали ние със Сина Божий носим едно и също име: Той е Христос, а ние сме християни, ние сме Христови. Затова думите „този е моят възлюбен син“ се отнасят за всеки от нас. Много е важно да знаем и да разбираме: каква е тази Божия любов, какъв е този призив Божий към всеки един от нас, каква е тази отговорност – да бъдеш Божи син.
Чухме днес в апостолското четиво как апостол Павел в посланието до своето духовно чедо Тит казва, че Господ „даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела“ (Тит. 2:14). Господ очаква от нас да бъдем нов народ, да бъдем ревностни в добрите дела, да чуваме и разбираме думите Му, така че ние, Неговите възлюбени чеда, да живеем ревностно в подражание на Христос. На всеки човек, който ни срещне по пътя, трябва да му стане ясно, че сме християни – по това как се отнасяме един към друг, по това как се отнасяме към непознатите и далечните, и по това как живеем на този свят и как постъпваме – ревностно в добрите дела. Господ чака в нас отговор на Своята любов.
Да се опитаме да чуем този призив и да дадем своя истински християнски отговор. Амин.
Превод: Храм „Света Троица“, Стара Загора
(Заглавието е на редакцията)
На снимката: Мозайка на Богоявление, XI век, Дафни
Вижте още: Богоявление по света и в сърцето
БЕЛЕЖКИ:
[1] Бел. ред.: Вж. Евр. 12:29; Евр. 10:27; Изх. 24:17; Числ. 11:1; Числ. 16:35; Второз. 4:24; Второз. 9:3; Пс. 49:3; Пс. 96:3; Ис. 66:15; Дан. 7:9; 2Сол. 1:8
[2] Лук. 3:7-8 – бел. ред.
[3] Мат. 3:14 – бел. ред.
[4] Вж. Иоан. 1:27; Марк. 1:7; Лук. 3:16 – бел. ред.
[5] Мат. 3:15 – бел. ред.
[6] Мат. 3:17 – бел. ред.
