Народът нарича празника Рождество Богородично „Малка Богородица“, но по своя смисъл и значение празникът съвсем не е малък. Това е ден на всемирна радост, защото с раждането на Света Дева Мария започва изпълнението на Божието обещание за спасение на човечеството. Пълното название на празника е Рождество на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария. Чества се на 8 септември.
Прославата на Света Богородица започва непосредствено след нейното успение. Тя сама предрича това с думите: „Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме ублажават всички родове“ (Лук. 1:46-48).
Установяването на празници, посветени на паметта на Света Богородица, започнало през периода IV – VI век. Предполага се, че първоначално е съществувал един-единствен празник, който е обхващал всички събития от живота на Божията Майка, а честването му е ставало в дните след Рождество Христово.[1]
Почитането на Божията Майка е потвърдено на Третия вселенски събор (на който е осъдена ереста на Несторий – 431 г.), защото „Един и същ е вечният Син на Отца и роденият във време по плът Син на Дева Мария, която за това с право трябва да бъде наричана Богородица“.[2]
Най-ранните свидетелства за празника Рождество Богородично датират от IV – V век. Св. Царица Елена (+327 г.) издигнала храм в Палестина в чест на празника.[3]
Богослужебните текстове описват раждането на Света Богородица от престарели родители, след дълго очакване, след много скръб от безчадието и пламенни молитви към Бога да ги дари с рожба. Но раждането на малката Мария не е радост само за нейните родители, защото: „Иоаким и Анна от срама на безчадието и Адам и Ева от тлението на смъртта се освободиха, Пречиста, в твоето свято рождение. Това твоите люде, избавили се от вината на прегрешенията, празнуват, като ти викат: неплодната ражда Богородица и питателницата на нашия живот“ (Кондак, гл. 4).
Цялото богослужение на този ден изразява радостта на Църквата, че с раждането на Света Дева Мария започва изпълнението на Божието обещание за спасение на човечеството.
Кратко, но въздействащо, тропарът синтезира смисъла на празника: „Твоето рождение, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос Бог наш. Той, като отмени клетвата, ни даде благословение, а като обезсили смъртта, ни дарува вечен живот“ (гл. 4).
БОГОСЛОВИЕ НА ПРАЗНИКА
Рождество Богородично е празник на всемирна радост, защото с раждането на Света Дева Мария започва изпълнението на Божието обещание за спасение на човечеството.
Раждането на Света Богородица от безплодната Анна е едно „малко“ чудо, което подготвя голямото чудо на Въплъщението. Затова е тъй голяма радостта в деня на Рождество Богородично, защото светата Дева е избраницата на Бога – път, по който Божият Син идва в света „заради нас, човеците, и заради нашето спасение“.[4]
Смисълът на събитието е отразен и в името на пресветата Дева – Мария, което според някои означава „надежда“ (св. Епифаний Кипърски), а според други – „горчива вода, сълза“ (св. Николай Велимирович). И едното, и другото обяснение са правдоподобни и богати по смисъл: Мария – сълза горчива и на родителите си, и на целия вехтозаветен Израил, който чакал избавление; Мария – непоклатна надежда на родителите й да имат рожба на старини и на новозаветното човечество за избавление от греха и вечно спасение.[5]
На снимката: Рождество Богородично – две икони от Велико Търново, ХІХ век. Едната е много известна, има я в почти всеки църковен храм. Обикновено Богородица се изобразява като малко бебе с ореол в люлка или креватче пред тържествена маса с гости. На масата са и нейните родители – св. Анна и св. Йоаким. Другата икона е изключение. Тук люлката пред масата липсва, а малката Богородица е нарисувана на икона и св. Анна я държи в ръцете си, за да я покаже на гостите.[6]
БЕЛЕЖКИ:
[1] Вж. Авксентий, Архимандрит. Литургика. Пловдив, 2005, с. 231-232.
[2] Коев, Тотю. Догматическите формулировки на седемте вселенски събора. София, 2011, с. 178
[3] Вж. Денев, Иван. Богослужебна прослава на Св. Богородица. Сп. „Духовна култура“, 1989, кн. 2, с. 15-32
[4] Из Никео-Цариградския символ на вярата.
[5] Пимен, Неврокопски митрополит. Света Богородица – живот и прослава. София, 1981, с. 60
