„Ако няма да се наслаждаваме на вечния живот, за нас справедливо ще кажат: „По-добре да не бяха се раждали“, казва св. Йоан Златоуст, като в същото време ни поучава да не губим надежда за починалите. Светецът ни подканя постоянно да се трудим за тях – да се молим и да раздаваме милостиня. Така благодарение на нашите молитви и благодеяния Бог ще се умилостиви дори над недостойните.
Един съвременен монах казвал на християните, които му носели имена на боледуващи хора, за да ги поменава: „Не ми давайте само имената на болните, но и на покойниците. Защото те имат по-голяма нужда от нашите молитви“. Ние можем и трябва да поменаваме починалите в своите ежедневни молитви, да записваме имената им в църквата за св. Литургия. Но най-усилена трябва да е молитвата за тях в дните, означени в църковния календар като задушница.
Като помагаме на душите на покойниците, ние се трудим и за собственото си спасение.Това, което правим за някой починал човек, Бог оценява като проява на безкористна любов към нашия ближен, който вече не може сам да ни се отплати за стореното добро.
Вижте още: ЗАДУШНИЦА – какво да направим за нашите починали близки?
