В деня на Възнесение се случило това, за което Христос говорил още на първосвещениците преди да бъде разпнат: „Отсега Син Човеческий ще седне отдясно* на Божията сила“ (Лук. 22:69). Така и станало: 40 дни след Възкресение „Господ се възнесе на небето и седна отдясно* на Бога“ (Марк. 16:19). В случая с небето се означава онзи духовен свят, в който Бог пребивава от века и който трудно може да се опише с думи, защото „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9).
Един от най-важните постулати на християнската вяра се състои в това, че Иисус Христос е едновременно истински Бог и истински Човек. Като Бог той винаги е присъствал в небесния свят, но като Човек влиза в него в деня на Възнесението. Оттогава Спасителят пребивава там с човешка душа и тяло. Със също такова тяло, подчертава Йоан Златоуст, каквото Бог някога е създал от земна пръст и за което казал, когато изгонвал Адам от рая: „Пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 3:19).
Възнасяйки се на небето, Христос не изоставя Своята човешка природа, а я въвежда в божествената слава. Така Възнесение Христово – като завършителен акт на изкуплението – открива за всички нас възможността да станем жители на Небесното Царство. Св. Софроний Врачански пише за Възнесение: „Наистина неописуема е радостта на днешния празник; защото Сам Христос отиде днес на небето, за да ни приготви място. Затова заповядва и на ангелите да махнат небесните порти, та да може да влезе всеки, който желае; защото Христос иска да бъдем там, където е и Той (вж. Иоан. 14:3)“.
Бележки:
Св. Йоан Дамаскин пише: „Като говорим, че Христос телесно седнал отдясно на Бога и Отца, ние разбираме дясната страна на Отца не в пространствен смисъл. Защото по какъв начин Неограниченият може да има пространствено дясна страна? Лява и дясна страна са принадлежност на това, което е ограничено. Под дясна страна на Отца ние разбираме славата и честта, в които Син Божи като Бог и единосъщен на Отца пребивава преди вековете и в които, като се въплътил в последните дни, седнал и по телесен начин след прославата на Неговата плът. Защото Той заедно със Своята плът се чества от всички твари с едно поклонение“ (Точно изложение на православната вяра, ІV, 2).
