„Когато християните във времето след апостолския век ще изразяват в най-кратка форма своето свидетелство за предадената от апостолите вяра, те ще го наричат символ, отличителен знак. За древните гърци τὸ σύμβολον буквално означава парче от монета или печат, което при съединението си с другата част възстановява единството и служи като удостоверение за приносителя. Именно символът – краткото изповедание, което събира в себе си всичко най-важно за спасението – става отличителен знак, първо за християнина от езичника и иудеина, а впоследствие – за православния християнин от еретика.“
Доц. д-р Мариян Стоядинов
„Символите на Църквата“, изд. „Праксис“, Велико Търново 2006, с. 14
В древната Църква всяка поместна община има свой символ. През ІV век е съставен Символ на вярата със съборно и вселенско значение. Символът от Първия вселенски събор в Никея – 325 г., става мерило за Православие. След като е допълнен на Втория вселенски събор в Константинопол (Цариград) през 381 г., той се превръща в окончателен текст, валиден за цялата Църква. По-късно всяко от вероопределенията на вселенските събори повтаря и препотвърждава Никео-Цариградския символ на вярата, повтаряйки и препотвърждавайки апостолската вяра.
Днес всеки православен християнин трябва да знае Символа на вярата, който е „знак за нашата вяра“, нейното най-кратко изложение:
Символ на вярата (Символ верую)
- Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.
- И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бога истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало;
- Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек;
- и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан;
- и възкръсна в третия ден, според Писанията;
- и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца;
- и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край.
- И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
- В една, света, съборна и апостолска Църква.
- Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
- Чакам възкресение на мъртвите
- и живот в бъдещия век! Амин.
