На снимката е фрагмент от Реймското евангелие, където се вижда, че месец февруари започва със споменаване на страстите, т.е. страданията на мъченика Трифон. Същото показва и днешният църковен календар – паметта на св. Трифон почитаме на 1 февруари.
14 февруари бил ден за почит към светеца само в периода 1916 – 1968 г. Защо?
Календарните неволи
През 1916 г. българската държава въвежда Григорианския календар и от 31 март последвал скок на 14 април. Църквата обаче продължила да служи по Юлианския календар и така празникът се изместил с 13 дни.
На 22 декември 1967 г. Светият Синод в пълен състав взема решение след една година в диоцеза на Българската православна църква да се въведе в църковна употреба т.нар. „изправен“, или Новоюлиански календар.
Календарът влиза в сила от 20 декември 1968 г. Гражданският и църковният календар се синхронизират и почитта към св. Трифон се връща на обичайния от векове ден – 1 февруари.
Междувременно комунистическата власт всячески се стреми да отдалечи хората от християнската вяра и едно от средствата на тази политика е
изпразване на празниците от истинския им смисъл
Започва организацията на граждански празненства – двойници, които да дублират църковните празници. Така се случило и с деня на св. мчк Трифон, който е обявен за Ден на лозаря. Решението е обнародвано с постановление на Министерския съвет от 1962 г. По това време, както вече посочихме, Църквата почита св. Трифон на 14 февруари. Организираните „всенародни веселия“ успяват да наложат празника сред населението. Така и до днес остава едно объркване у хората кога да почитат св. Трифон. Църквата е категорична – празнуваме на 1 февруари.
Кой е свети Трифон?
Няколко думи за светеца. Роден е в християнско семейство през първата половина на трети век в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия. Занимавал се с животновъдство. Житието му разказва, че още от младини притежавал дара да изцелява болните и да прогонва бесове. Изцелил и дъщерята на римския император Гордиан. Обяснил, че девойката всъщност била излекувана от живия и истински Бог, в Когото вярват християните. Това накарало мнозина да приемат Христос – те повярвали и се кръстили. Св. Трифон загинал мъченически за християнската вяра по времето на император Деций.
Според гръцките източници рожденото място на св. Трифон всъщност е гр. Лампсак (днес Чанаккале, Турция), посочва доц. д-р Венцислав Каравълчев – богослов и историк. Същият автор разказва и за
едно съвременно чудо на св. Трифон:
„В много текстове се вижда, че особено голяма е била неговата помощ и силно неговото застъпничество в борбата срещу малките насекоми и животни, които повреждали реколтата. Интересни свидетелства има и в най-ново време. Така например в манастира Ксенофонт на Света гора, където се съхранява главата на светеца, има много запазени спомени на тази тема. Старецът Варлаам Ксенофонтски (1908-1983) разказва как манастирските градини в местността Захара били нападнати от скакалци, в резултат на което зеленчуковата реколта била силно повредена. Отецът, който се грижел за градините, информирал за това игумена и помолил да занесат там главата на св. Трифон и да отслужат водосвет и молебен. Манастирът изпратил веднага главата на светеца и след извършването на водосвета насекомите се вдигнали като облак и отлетели, като по този начин манастирската реколта била спасена. В местността на този светогорски манастир има и килия, посветена на св. Трифон, а по традиция братството често дава на новопостригани братя неговото име“.
