На 6 декември почитаме св. Николай Мирликийски Чудотворец. Който има време и желание, може да прочете житието на светеца. Тук ви предлагаме популярен разказ за някои от чудесата, свързани с неговата личност.

Как светинята била спасена чрез кражба

Св. Николай е роден през ІІІ в. в Мала Азия – на територията на днешна Турция. В турския град Демре има църква „Св. Николай Чудотворец“.  В южната част на храма се намира саркофагът, в който светецът е бил погребан първоначално.

През 1087 г. италианците откраднали по-голямата част от мощите на Свети Никола от византийската църква и ги препогребали в град Бари. След това храмът бил нападнат, а по-късно наводнен от мръсните води на река Мирос. Но мощите на светеца вече били в безопасност – по такъв чудотворен начин те оцелели. Според църковни източници това не било случайно: Николай Угодник се явил на един от италианските свещеници насън, като му наредил да пренесе мощите му в Бари.

Благоухаещата клонка

Останалата част от мощите, девет години след нападението на хората от Бари, била извадена от саркофага в Демре от венецианците. Те разглобили гробницата, намерили там само вода и елей, след което претърсили цялата църква, докато подлагали стражите на мъчения. Един от пазителите не издържал и им показал мощи, но на двама други светци, предшественици на св. Николай – на мъченика Теодор и на чичото на св. Николай, който също бил свещеник.

Когато венецианците вече били отплавали от брега, те изведнъж усетили благоухание, което се излъчвало от страна на църквата. Те се върнали там, разбили пода на олтара, започнали да копаят и намерили под земята друг етаж. Разрушили го и открили плътен слой стъклоподобно вещество, а в средата му – вкаменен асфалт. Когато го разтворили, вътре видели друга спечена смес от метал и асфалт, а в нея се намирали свети мощи на чудотвореца Николай. Чуден аромат се разнасял из цялата църква.

Епископът увил мощите на светеца в мантията си. Тук се случило първото чудо при мощите на св. Николай – палмовата клонка, донесена от светеца от Йерусалим и положена с него в ковчега, се разлистила. Венецианците взели клонката със себе си като доказателство за Божията сила.

Чудеса във водата

Светецът извършил много чудеса по време на пътешествието си до Палестина, където ходил да се поклони на свети места. На кораба св. Николай показал дарбата на прозорливостта: веднъж Божият угодник известил моряците за предстояща буря. Не се наложило да чакат дълго: извил севятър, който мятал кораба от една страна на друга, небето се забулило с оловни облаци. Започнала паника, но св. Николай успокоил моряците и се обърнал за помощ към Бога. Молитвите му били чути: надигащата се стихия утихнала, преди да успее да причини щети.

Скоро св. Николай извършил там и друго чудо – възкресил човек. Един от моряците се подхлъзнал и паднал на палубата. Като видели другаря си бездиханен, моряците се обърнали за помощ към Чудотвореца. След молитвата на св. Николай юношата оживял.

По пътя корабът често спирал край брега. Светецът церял физически и духовно местните жители: едни лекувал от болестите им, от други прогонвал зли духове, на трети давал утеха в скърбите.

За спасението на собствения му народ

Има предание, че когато посещавал светите места в Палестина, една вечер св. Николай решил да се помоли в храма. Като се приближил до вратите, той видял, че са заключени. И в този миг, под въздействието на чудотворна сила, вратите сами се отворили пред Божия избраник. Но не му било отредено да остане да служи на Господа в Палестина – св. Николай бил нужен повече на хората в неговата родна Ликия.

По това време в Ликия запасите от храна били оскъдни – хората гладували. Бедствието придобивало все по-страшни мащаби, докато св. Николай не помогнал.

Един търговец натоварил корабите си със зърно в Италия и преди да отплава, видял насън Чудотвореца св. Николай, който му наредил да отнесе зърното за продажба в Ликия; дал му и аванс– три златни монети. Когато се събудил, търговецът намерил парите в ръката си наяве. Той сметнал за свой дълг да изпълни волята на светеца и се отправил към Ликия, където продал зърното и разказал за пророческия сън.

Св. Николай се явява в небето над Можайск

Чудотворното изображение на св. Николай, наречено св. Николай Можайски, получило името си от град Можайск в Русия, Московска област, където се намира катедрален храм, посветен на светеца. Изображението датира от около XIV век.

При обсадата на Можайск от монголите в небето се появило удивително знамение. Св. Николай стоял във въздуха над катедралата: в едната си ръка държал меч, а в другата – изображение на храма, който бил ограден с крепост. Това зарадвало можайците и уплашило враговете. Неприятелите се ужасили от видението, вдигнали обсадата и избягали. След този случай бил създаден почитаният образ на Божия Угодник, в знак на благодарност за неговата чудна помощ.

Дълго време дървеното изображение на св. Николай (на снимката) се намирало в град Можайск, а сега е изложено в Третяковската галерия в Москва.

Вкаменената Зоя (Стоенето на Зоя)

През 1956 г. в гр. Куйбишев (днешния гр. Самара) се случват събития, които шокират православния свят – прочутото „Стоене на Зоя”.

Девойката Зоя, работничка в завода за тръби, чакала годеника си на новогодишното тържество, а той се бавел някъде. Музиката свирела, младежите танцували и се забавлявали, само Зоя нямала партньор за танците. Ядосано, момичето свалило от стената иконата на св. Николай Чудотворец и започнало да танцува с нея, като казало: „Ако има Бог, нека ме накаже!“. Изведнъж Зоя замръзнала на мястото си с иконата на светеца, притисната до гърдите й. Вкаменила се така, че не можели да я помръднат. При това сърцето на момичето продължавало да бие.

Новината за чудото бързо се разнесла из града, хората се стичали на тълпи, за да видят „Стоенето на Зоя“. След известно време властите блокирали достъпа до къщата, като разположили наоколо отряд от дежурни милиционери.

Преди Благовещение някакъв благовиден старец помолил охраната да го пусне при момичето, но и той, както всички останали, получил отказ. Опитал се да влезе в къщата неколкократно и накрая, навръх Благовещение, успял. Старецът се обърнал към Зоя: „Е какво, уморили ли се да стоиш?“. Когато по-късно охраната надникнала в стаята, старецът вече не бил там. Свидетелите на чудото са убедени, че това бил самият св. Николай.

Зоя стояла неподвижна четири месеца – 128 дни. На Великден тя започнала да  се съживява, вкаменяването на тъканите затихнало, а момичето започнало да умолява всички да се молят за света, който погивал в грехове и беззакония. И самата тя се молела. Благодарение на молитвите на св. Николай Чудотворец Господ се смилил над нея.

Тези събития така поразили жителите на Куйбишев, че мнозина побързали да отидат в църквата и да се покаят: започнаха да се молят за опрощение на греховете си и да се кръщават. Така тази удивителна случка обърнала стотици хора към вярата в Бога.

Превод и адаптация: Храм „Света Троица“ – Стара Загора

Източник: https://rg.ru/2013/12/06/nikolai-site.html