На 12 юли Православната църква почита преподобния Паисий Светогорец, когото хората приживе с любов наричаха „стареца Паисий“. Предлагаме ви негови наставления, преведени специално за читателите на сайта на храм „Света Троица“  – Стара Загора. За да чуете гласа на светеца, използвайте посочения в края на текста линк – той води към запис на беседата, произнесена от преп. Паисий.

 

Най-лошият враг на дявола е смирението.

Дайте да послушаме нашия Господ: „Бесовете се изгонват с молитва и пост“. Ако бесът ни предложи помисли, които са съвсем неуместни за нашия духовен живот, или пък нещо друго, насочено срещу спасението на душата ни, ние сме длъжни да му противостоим със спасителна вътрешна молитва, като казваме в ума си: „Господи, ИисусеХристе, помилуй ме“, „Пресвета Богородице, помогни ми“. Нека също така нашата душа винаги жадува да познае истината. Нека жадува прощение на греховете си. Нека жадува душевен мир. Нека жадува небесна радост. Нека да копнее за там. Най-благият копнеж е съединение с Иисус Христос. Нека да жадува Светото Причастие. Нека жадува придобиването на добродетели. Нека жадува за това кога ще пребъде в Царството Небесно; кога ще се избави от суетата на този свят; кога ще се избави от болката, тъгата, мъченията, от лукавството, което цари в човешките сърца; кога ще бъдем свободни, кога ще се освободим от страстите!  И накрая – нека душата ни жадува вечна радост! Нека жадува съединение с нашия Бог, за да живее вечно заедно със светиите. Защото колко още време ще живеем тук, на земята?!

Ах, братя мои! В тези времена любовта ще охладнее у мнозина

и много мъка ще има.

Нападения на страни, преселения на народи, големи безредици, разточителство, небрежност, безразличие към спасението на душата. Почти всички хора стремително ще търсят трапези, танци, веселия, ще искат наслаждения със земни блага. Хората ще станат много заядливи. И много лениви. Ще бъдат лениви в своите християнски задължения, изключително лениви! Ще бъдат готови да осъждат другите. Невярност, ненавист, вражда, завист, караници ще стоят на първо място в живота на хората. Дайте да се държим о страха Божий и да внимаваме в изпълнението на своите духовни задължения, като изпълняваме всички добродетели. Да се погрижим да напълним съдовете си с елей, докато душата ни все още се намира в тялото.

Нашата лампада трябва да свети,

тя трябва да гори през целия ни живот. Трябва да е вече запалена, преди да се затворят очите ни. Нашият светилник трябва да е непрестанно горящ. Нашите съдове – това са душевните сили, в които се събират добродетелите; елеят, който сме длъжни да влеем в съдовете – това е практическото приложение на добродетелите.

Светещата лампада символизира ума, който е способен да приеме Божията благодат. Душата, която стане светоносна, ще влезе заедно с Иисус Христос в Царството Небесно. Ще повторя това: душата, която има запален светилник, както у петте девици, и светилникът гори, когато дойде часът на смъртта – тази душа ще влезе с Иисус Христос в Царството Небесно. А душата, която е помрачена и неразкаяна от отглеждането на греховни дела, нека казва: „Господи, прости ми!“. Освен това трябва да гледаме на другите като на свети. И само на себе си,

само себе си гледай като грешник,

по-долу от всички останали, независимо от това, че и другите хора може да са грешни. Ние нямаме право да гледаме на другите като на грешници. Нямаме право да ги осъждаме. Нямаме право да говорим против грешния. Само себе си ще виждаме грешни и долни.

Човек трябва да говори само когато това е необходимо. Да говори колкото трябва и както трябва. Вярващите хора трябва да остават непреклонни пред житейските изпитания.Вярващите и благочестиви хора се превръщат в истински Христоносци, когато се причастяват достойно с Пресветите Тайни. Стават Христоносци – вътре в тях се намира Бог, като им дарява всички блага за тяхното спасение.

Вярващият и благочестив човек няма от какво да се бои –

нито от зли хора, нито от трудни ситуации. От нищо не се бои! Защото възлага надеждите си на Господа и това става източник на сила, която преобразява и усъвършенства вътрешния човек, което се отразява на цялото общество и самия човек изцелява.

Страхът Божий е начало на всяка добродетел. Страхът Божий се ражда от вярата. Същността на добродетелния живот е непрестанното пребиваване на ума на човека в поученията на Божието слово. Словата Божии ни карат да осъзнаем своя личен дълг – да изберем като пример Неговия свят живот и да подражаваме на всички Негови добродетели. Учението на Иисус е светлина! Човек, който иска да разбере учението на Господа в цялата му пълнота, трябва да вярва в Иисус и да живее, като има за пример Неговия живот. Също така трябва искрено да се кае за всяко свое прегрешение.

Безполезен труд е придобиването на временни съкровища.

Няма полза! Когато душата обича Бога, тогава тя намира покой там – в Бога, а не в светската суета. Душата не се утешава в светските занимания, в разкоша, отдиха и веселието… Не с това се утешава душата – затова виждаме хора, които имат всичко това, но са неспокойни, нямат радост.

И така, за да намери радост и утешение, нашата душа трябва да обича Бога. За да обикне Бога, за да може човек да е обикнал Бога, трябва да повярва в Неговото Евангелие – в цялото Евангелие, а не в част от Евангелието, не в някои негови части. Цялото Евангелие, цялото Евангелие! И за да е повярвал човек в цялото Евангелие на Бога, трябва да се избави от материалните неща. За да се избави от материалните неща, трябва да не ги обича. Човекът, който е обладан от стремеж към материални придобивки, е роб на страстите.

За да умъртвим страстите си, трябва да станем милостиви. Милостивият трябва

да дава от това, което сам е придобил с труда си –

със своята пот, а не с някаква несправедливост. Защото милостивият трябва да е справедлив. А ако не е справедлив, тогава той е сляп, не вижда. Защото не може да крадеш и да си несправедлив към другите, и при това да си милостив. Християнинът е длъжен да претърпява всяка несправедливост от другите. Християнинът не само е длъжен да претърпява несправедливостта с радост, но и да жертва душата си за ближния. Тогава той става съвършен, тогава става милостив, тогава става свят.

Искам, възлюбени мои братя, да отворя устата си и да заговоря по най-великата тема – за смирението. Но се боя така, както се бои онзи, който иска да говори за Бога с човешки разсъждения.

Смирението е одеяние Божие.

Синът и Словото Божие – нашият Иисус Христос, се облякъл с това одеяние – смирението, и дошъл, и живял тук, на тази земя, и общувал с хората. Това одеяние обличал – дрехата на смирението, тя била неговото облекло. Целият Му живот бил смирение. Със смирение Той облякъл Своята Божественост, със смирение облякъл Своята Слава. Измежду хората този, който надене тази одежда – одеждата на смирението, той се уподобява на Иисус, защото чрез смирението се облича в Иисус. Смирения човек, както знаем, всички го обичат. На смирения човек се покланят като на свят. Благоговеят пред него. Даже дивите зверове не закачат смирения, не го нападат. Колко примери има със светиите! Всеки човек, независимо какъв е той, много уважава смирението. От смирения човек никой не се отвращава, не го изобличава, не го пренебрегва, защото него Господ го обича. Хората намират покой у тези, които ги обичат. Господ пребивава в смирените. За съжаление хората не обичат смирението, не искат да се смирят. Не искат да се смирят, та да ги обича Господ, но хората обичат гордостта и стават подобни на сатаната.

Много има за какво да поговорим.

Много! И това трябва да интересува лично всеки християнин. Единствената му грижа трябва да са въпросите, които ще засегна: за Бога – какво знаят за Него хората; за вярата – в какво вярват днес хората; за послушанието – кого слушат днес хората, Бога или дявола; за труда – къде се трудят днес християните, на Божието лозе или у дявола. Трябва да поговорим и за помислите –

къде се скитат днес помислите

на всеки един човек. Къде се въртят нашите помисли, за какво мислим, с какво е зает умът ни? Защото умът се явява един от трите източника на помисли. Първият източник е Бог, Светият Дух, Който изпраща свети и свещени помисли в ума на човека. Вторият източник е дяволът, който идва и също сее помисли в ума и в душата на човека, и е известно как те могат да се появят. И често пъти като „ангел на светлината” идва, и намира момент да посее лукави, нечестиви, хулни помисли. И третият източник е самият ум на човека, който поражда помисли – или зли, или добри. И така, днес нашите помисли от кой източник произлизат – Божия, сатанинския или собствения? Ако помислите са наши собствени, то тогава къде се въртят – дали са свързани с Бога, с делата Божии, или се въртят около някакви дяволски работи?

Друга важна тема е радостта. Хората искат радост, всички искат да се радват! И много хора

търсят радостта там, където я няма.

Едни я търсят в наслажденията, други в пиршествата, трети във веселията, някои в парите, в портфейлите, в хвалбите… И още в много други неща търсят радост, но има ли радост в тях? Нима има радост в портмонето, колкото и да е претъпкано! Колко хора имат пълни портфейли, ала нямат радост!

Друга тема е душевният мир. Нима днес има мир? Погледнете обществото – войни, шум, ропот, съдилища, гняв, караници… В домовете, в семействата – навсякъде ропот и скандали! Къде е мирът?

Друга тема е молитвата. Кой се моли в наши дни?

Друга тема е времето – животът, който ни е даден от Бога. И за съжаление времето минава безплодно и неизползвано за благо…

Има още много теми за разговор – за желанието, за гнева, за търпението, за многословието (за съжаление днес голяма част от живота минава в ненужни разговори), също и за безразличието, ненавистта, отчаянието, мълчанието… Също и

за изпитите, които държим.

Защото за всеки изминал ден човек държи изпит – сяда и пише на своя лист. Какво си записал днес на листа си – лукави или добри дела? Ти държиш изпит ежедневно и един ден, когато се свърши времето, ще бъдат взети тези листи, които сме изписвали на чиновете си, и ще бъдат проверени от нашия Преподавател. И горко ни, ако там бъдат записани неща, несвързани с нашето спасение.

Длъжни сме също така да знаем, че Бог е създател на вселената. Да знаем, че Бог е всемогъщ, може със Словото си да направи нова Земя, ново Слънце – мигновено, без никаква материя.

Такова е Негово всесилие!

И нека никой не казва: „А кой е създал Бога?“. Защото Бог не се е раждал, Той е безначален, няма начало. Какво означава това? Земята например, която се намира в пространството и се върти около оста си, ако Бог я остави да пропада надолу в хаоса, в бездната, постоянно да пада – къде би се спряла, къде ще се окаже? Има ли край? Вечно би падала – надолу, надолу, надолу… Ще пропада постоянно, и би падала с огромна скорост, заради голямата си тежест. И все ще пада, но никога не би долетяла до края. Защото няма край, няма начало. Така и Бог е безначален и живее навсякъде. Той е Вездесъщ. И даже там, в тези места, в бездните на вселената, и нагоре, и направо, и наляво, в целия този огромен хаос Бог съществува навсякъде.

Да бъдем внимателни!

Защото вниманието е една от великите добродетели. И е длъжна всяка душа, всеки християнин, всеки човек да бъде внимателен, защото на този свят държим изпити, както вече казах, и да не се окажем оплетени в мрежите на дявола, защото сегашният живот е временен, бъдещият – безсмъртен и никога не свършва. Ще живеем вечно – или в радост, или в тъма заедно с дяволите. Желая от сърце, щото Бог да удостои цялото човечество, щото всички хора с радост да приемат словото на Евангелието, което Евангелие е написано за всички нас, за цялото човечество, за да се спасят всички хора, никой да не бъде изгубен и всички ние заедно да се окажем в Неговото Небесно Царство, където ще Го прославяме заедно с ангелите и всички светии. Амин.

Искрено желая Бог да ви благославя и възпитава, и да ви дава сили, щото никога да не отстъпвате назад, но да се придвижвате в духовното възрастване. Желая благодатта на Светия Дух да бъде с вас през целия ви живот. Амин.

[…] В манастира има много вода за градините и дърветата – богати дарове от Бога. Нека да се слави Неговото пресвято име за всички Негови дарове. Молете се Бог да удостои всички нас заедно да го славим и възпяваме во веки веков! Амин. Амин. Амин.

 

Превод: Храм „Света Троица“ – Стара Загора

Източник: https://www.youtube.com/watch?v=jLzJL6YeYQk