Св. Климент Охридски! Акад. Иван Снегаров неслучайно го нарича българския първоучител. Най-известният от Кирило-Методиевите ученици поставя основите на родното образование, като обучава огромен брой ученици – 3500. Той е първият българин, ръкоположен за епископ. Създава изключително по обем и величина творчество, което се разпространява сред всички православни славяни. И макар филолозите да са вече единодушни, че кирилицата възниква постепенно в Преславската книжовна школа, а не е дело на св. Климент, това по никакъв начин не омаловажава неговото дело на книжовник и просветител. Припомняме откъс от пространното му житие, написано от Теофилакт Български.
Той видял простотата на народа и пълната му неспособност да разбере Писанията и че мнозина български свещеници трудно разбират гръцките текстове, макар че умеели да четат гръцките букви, поради което били подобни на добитък, и че нямало на български език похвални слова. Като разбрал това, той намерил средство против него и съборил стената на незнанието със своето дело. За всички празници той съставил прости и ясни слова, в които нямало нищо дълбоко и много мъдро, но които да не останат непонятни и за най-простия българин. Чрез тях хранел душите на по-простите хора, поейки с мляко тези, които не можели да приемат по-твърда храна, и станал нов Павел за новите коринтяни (1 Кор. 3:2) – българите. […] Какво още? Той наспорил Църквата с песенни канони, едни от които били съставени за много от светиите, други – молитвени и благодарствени – за всенепорочната Божия Майка. И изобщо Климент е предал на нас, българите, всичко, което се отнася до Църквата и с което се прославя паметта на Бога и на светиите и чрез което се трогват душите.
На българската земя, понеже цялата била обрасла с диви дървета и липсвали облагородени плодове, той подарил и това благо: пренесъл от страната на гърците всякакви видове овощни дървета и чрез присаждане облагородил дивите (Рим. 11:17, 22-24), за да възпита, смятам, и чрез това душите на хората да приемат соковете на добродетелта и да принесат като плод на Бога (Рим. 11:17, 22-24; 7:4) изпълнението на божествената воля – единственото нещо, което той смятал за своя храна (Йоан. 4:34). Така изцяло бил полезен на душите и се грижел по всякакъв начин да разшири Църквата Господня, като не обръщал внимание на никоя от телесните си нужди, нито му бил свиден животът, според божествения Апостол (Деян. 20:24), но се грижел за многото, за да се спасят (1 Кор. 10:33).
