На остров Тасос се намира манастирът „Св. Архангел Михаил“. Той има почти десетвековна история, на която няма да се спираме подробно. Но трябва да отбележим, че след завладяването на Константинопол от турците през 1453 г., след известни перипетии, в светата обител по Божи промисъл попада частичка от Гвоздея, с който е прикована на Кръста десницата на нашия Спасител – Господ Иисус Христос. Съхранява се там и до днес. Манастирът пази и чудотворна икона на св. Архангел Михаил. В пещера в подножието на обителта блика лековито Аязмо.
С тези светини и чудодейната намеса на св. Архангел Михаил са свързани множество чудеса – от създаването на манастира до наши дни. Някои от тях, станали през ХХ и началото на ХХІ век, са документирани и издадени в две книги, достъпни в манастира и на български език. Предлагаме ви да се запознаете с три от тези истории – като ви честитим празника Събор на св. архангел Михаил, с пожелание някой ден да се поклоните в неговата света обител на остров Тасос.
Разказва г-н Георгиос М. (запазва се анонимността) от Солун, 11.08.2005 г.:
Преди около шест години почивахме с годеницата ми в село Потос на о. Тасос. Един ден тръгнахме да търсим някой тих плаж. Минавайки край манастира, влязохме вътре, запалихме свещичка и продължихме до един усамотен плаж. В онзи момент имаше само някаква компания чужденци и още една двойка.
Морето беше много спокойно и приятно за плуване. Както плувахме и се бяхме отдалечили доста от брега, изведнъж започнаха да връхлитат големи вълни, да ни удрят и да ни въвличат навътре. Плувахме към брега, но морето ни дърпаше назад. Като спортист умея да плувам всички стилове, но не успях да напредна нито метър. Тласках годеницата си навън, а вълните ни влачеха навътре. В един момент тя ми каза: „Не издържам повече“. В този момент през ума ми преминаха хиляди мисли – за давенето, целия ми живот и че не можех да спася момичето. Гледах към брега и виждах хората като точки. Помислих да извикам към чужденците: „Помощ! Help!“, но беше невъзможно да ме чуят от шума на морето, а бях и толкова далече.
В онзи отчайващ момент внезапно, като светкавица, премина през ума ми: „Манастирът, Архангелът!“… Тогава обърнах главата си наляво към манастира и вътрешно извиках: „Архангеле, помагай!“, без да имам съзнание за това, което искам. Беше един отчаян вик за помощ.
Помощта дойде веднага! Внезапно морето се успокои и започнахме, без да разбираме как, да излизаме навън, плувайки без усилие. Доплувахме брега много развълнувани, прегърнахме се, без да можем да говорим, и веднага отидохме в манастира. Със сълзи на очи запалихме една голяма свещ и горещо благодарихме на Архангела за нашето спасение.
Завръщайки се в къщата в Потос, отворих една книга на преподобния Паисий, която тогава четях. (Отбелязвам, че бях вярващ, но нямах жива връзка с Църквата.) Така случайно попаднах на страницата, в която се говореше за благодарността към Бога и Неговите благодеяния, и за оброците. Тогава ми мина през ума, когато се оженим и добием момче, да го кръстим Михаил.
Следобед излязох навън и като минавах покрай църквата в Потос, реших да вляза и да запаля една свещичка. Вътре бяха свещеникът и две жени, които говореха с него, а едно малко момченце бягаше из църквата и вдигаше много шум. В момента, в който палех свещта, чух едната жена да казва: „Михаиле, не бягай, ела тук!“. Първите ми мисли за бъдещето бяха: „Когато и ако имам момче, ще го кръстя Михаил“. Така и стана. С помощта на Архангела първото ни дете беше момиче, второто беше момче и го кръстихме Михаил.
Този факт на спасението ни от Архангела представлява повратен момент в живота ни, защото оттогава се обърнахме към Бога, започнахме да се изповядваме, влязохме в живота на Църквата и сме много щастливи.
Разказва г-жа Евангелия Йоану Цанопулу от Еани Козанис, септември 2005 г.:
Бяхме женени от 13 години, но нямахме деца. Лекарите не ни даваха никакви надежди. Случайно в ръцете ми попадна една книжка с историята на манастира и описаните чудеса на Архангел Михаил. Когато я прочетохме, решихме със съпруга ми да дойдем да му се поклоним и да го помолим, а също да идем на Аязмото.
Беше 30 януари 2000 г., когато пристигнахме с много вяра и любов за първи път в манастира, въпреки лошото зимно време. Поклонихме се на Архангела, горещо се помолихме, изповядахме се и в неделя заранта бяхме на службата. Свещеникът ни прекръсти със Свещения Гвоздей и веднага след това потеглихме към Аязмото. Сестрите ни възпираха, понеже времето беше лошо и морето развълнувано.
Когато стигнахме пещерата, вмъкнахме[1] се вътре и поискахме да запалим кандилото, но нямахме запалка. Намерихме само някакви клечки, намокрени от водата, които логично не биха се запалили. Взехме една мокра клечка, опитахме и тя отведнъж пламна и запали кандилото. Това беше първото нещо, което ни учуди и което стана предвестник на радостта, която щеше да ни даде Архангелът. Второто нещо, което ме учуди, беше следното. Аз от много дълго време страдам от болки в тила и се бях измъчила от този проблем. Връщайки се от Аязмото, въпреки умората от изкачването на скалите болките спряха като прерязани с нож и до днес не са се появявали.
Голямото чудо за нас беше, че през онази година – без лекарска помощ – Архангелът ни дари с едно щастливо момченце, което сега е на четири години. И така, според силите си, дано можем по-често да идваме при него и да му водим детето с благодарност за този голям негов дар.
(Струва си да отбележим, че г-жа Евангелия през цялата си бременност е пила от светената вода, която са взели от Пещерата на коленичилите. Когато водата свършила, съпругът й дошъл от Козани с много вяра, слязъл отново при Аязмото сам да вземе от светената вода, така че съпругата му да има да пие до края на бременността.)
Разказва Йоанис Хамоксарас Николау от Лименария, о. Тасос, 20 октомври 2005 г.:
Казвам се Хамоксарас Йоанис и съм от Лименария. На 17 август имах пътно произшествие. Идвах с мотор от Лименария към Потос и попаднах на стадо овце. Излетях от мотора между овцете, улових се за тях, но се ударих много лошо. Приели са ме в болницата, където са установили черепно-мозъчни увреждания. Животът ми е бил в опасност.
В отделението за интензивно лечение останах пет дни – в безсъзнание. Докато бях в интензивното, получих видение, че съм в една тъмна пещера със скали наоколо и усетих страх и мъка, че съм се оказал там. Изведнъж застанах озадачен и неподвижен, гледам – вътре един малък казан и страшен дявол пред мен с тризъбец в ръка. Осмелих се да му кажа:
– Как се оказах тук?
Казва ми:
– Сега ще те убия.
– Как ще ме убиеш?!
– Ще те сваря в този казан.
Тогава му отговорих:
– Не се побирам вътре, не ме ли виждаш какъв съм?
Казва ми:
– Ще се събереш – и веднага вдигна тризъбеца, за да ме убие.
В този момент се появи св. Архангел Михаил и му вика: „Няма да посягаш на детето!“. И тогава Архангелът уби дявола със сабята си и в същото време изчезнаха и дяволът, и казанът, и пещерата. Обърнах се да видя Архангел Михаил, за да му благодаря, че ме спаси, но и той се беше изгубил.
Тогава се събудих в интензивното за няколко минути, след което отново съм заспал. От онзи момент състоянието ми започна да се подобрява, започнах да контактувам с околните и днес съм напълно добре. Дойдох да му благодаря за това голямо негово чудо. Искам да го запишете в книгата, за да повярват и други.
В този обков, на който са изобразени св. Архангел Михаил и шестокрили серафими, се пази частичка от Гвоздея, с който е прикован на Кръста Господ Иисус Христос. Ето какво разказват от манастира: „Един свещеник на име Атанасиос, от едно българско село, бил тежко болен и когато с вяра се помолил пред Свещения Гвоздей, веднага получил изцеление. От дълбока признателност за станалото и за вечен спомен за чудото той направил икона на Архангел Михаил в сребърен обков с шест лъча, а частицата от Свещения Гвоздей поставил вътре…“.
На снимката под заглавието виждате фрагмент от чудотворната икона на св. Архангел Михаил от манастира на о. Тасос.
БЕЛЕЖКИ:
[1] Наричат тази пещера Пещерата на коленичилите, защото входът й е толкова нисък, че в нея може да се влезе дори не и на колене, а само лазейки. Затова жената казва: „Вмъкнахме се вътре“. – Бел. ред.
