Има вече привърженици на бавното хранене, на бавното готвене и т.н. Съвременният човек инстинктивно усеща, че трябва да намали темпото. Осъзнава го на физическо, на телесно ниво. И толкова.
Постът, на пръв поглед, също е нещо телесно – най-видимата му част е свързана с ограничения в храненето. И също е един вид забавяне на физическия ритъм. Намаляваме горивото на двигателя, сваляме оборотите. Но само за да се задвижи вътрешният мотор. Период на външно затишие, който създава условия за вътрешна концентрация. Да се съсредоточим върху себе си, за да се опознаем, да видим собствените си недоимъци и страдания и в крайна сметка – да се потрудим да се променим. За което има една дума: покаяние (на гръцки „метаноя“ – промяна на ума). И едно основно средство – молитвата. Тя е връзката ни с Този, Който е източникът на нашите сили и живот, Който е нашият истински и главен съюзник във всичките ни битки за оцеляване в перспективата на вечността. Дори не просто оцеляване, а богоуподобяване. Защото Той ни създаде нетленни, безсмъртни. И когато с погрешния си избор сами пропиляхме тези безценни дарове, пак Той ни извади от дебрите на смъртта, като ни остави правото на свободна воля. За да могат отново синовете човешки да станат синове Божии (както пише св. Атанасий Александрийски). Днес тази опция е валидна за всеки един от нас. И това е най-великият капитал, с който разполагаме. Въпрос на избор е да го оползотворим – защото имаме такава възможност.
Това е на теория. На практика, за да наследиш живот вечен,трябва най-напред от сърце да го пожелаеш. „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш“, плаши ни светската логика. „За човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно“, отвръща Христос (Мат. 19:26). За нас остава решението да размислим и да се определим – какво всъщност искаме. И да заживеем в съответствие с нашия избор. Кога, ако не по време на пост?
Милена Иванова-Андреева
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Видеоурок „Православните пости“
