Покрай Игнажден в някои търговски вериги започват продажбите на специален набор за „кадена вечеря“, а в интернет се появяват множество публикации с „практически“ указания за целта. Повечето от тях погрешно свеждат каденето с тамян до магически акт, който сам по себе си прогонва злите сили от нашия дом и от живота ни. Трябва ли да прекадяваме вкъщи, кога, защо и как? Ето някои любопитни факти за тамяна, които хвърлят светлина по тези въпроси.
Един от даровете, който влъхвите поднесли на Младенеца Христос (като на Бог и Първосвещеник), е тамянът (вж. Мат. 2:11). Свещенослужителите традиционно използват това благовоние. Сам Господ заповядал на Моисей да „направи кадилен жертвеник“, обкован „с чисто злато“ (Изх. 30:1, 3), научил го как се приготвя тамян (вж. Изх. 30:34-36) и казал, че приготвеното с тая смес кадиво трябва да бъде „светиня за Господа“ (Изх. 30:37).
Силно въздействаща картина на кадене с тамян е описана в „Откровението“ на св. Йоан Богослов: „Тогава дойде друг Ангел със златна кадилница и застана пред жертвеника; и му се даде много тамян, та с молитвите на всички светии да го тури на златния жертвеник, що беше пред престола. Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога“ (Откр. 8:3-4).
За християнина е недопустимо да кади с тамян „за аромат“ или „за създаване на атмосфера“. Прекадяването е
НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАНО С МОЛИТВАТА
и се осмисля от нея. Свещениците казват: „На Теб, Господи, принасяме тамян – като аромат на духовно благоухание. Приеми го в Твоя небесен олтар и ни изпрати в замяна благодатта на Светия Дух!“; всички ние се молим с думите на псалмопевеца: „Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва“ (Пс. 140:2). Каденето с тамян изразява нашето благоговение пред Всевишния и ни напомня, че третата ипостас на Троичния Бог – Светият Дух, пребивава навсякъде по света.
Каденето не е магическо действие. Като кадим, просим благодатта Божия. Вкъщи може да се кади по всяко време – благоговейно и винаги с молитва. Излишно е да поясняваме, че тамянът трябва да е църковен, а не от центрове за „ароматерапия“ и пр.
КАДИЛО ИЛИ КАНДИЛО?
Накрая няколко думи за думите. Тамян навлиза в старобългарския от гр. Θυμίαμα (thymiama).
А как е правилно – кандило или кадило? Днес в българския език това са две различни думи. Кандило (от лат. candela ‘свещ’ през гр. κανδήλα) е малък съд (с фитил в олио, зехтин или осветен елей), който се поставя да свети пред икона. Кадило или кадилница (от араб. през тур. kandil) – се използва в православното богослужение и в бита на християните за принасяне на кадилна жертва. В някои диалекти (напр. родопски) наричат кадилницата кандилница. Подобно отклонение се среща и в разговорната реч, вероятно по асоциация със заетия от турски глагол кандилкам се (олюлявам се, клатушкам се) – защото кадилницата се разклаща по време на богослужение. (По сходен начин полилеят се нарича погрешно „полюлей“.)
