Най-напред нещо, което знаем: „Като видяха успението на Пречистата, ангелите се удивиха как Девата възлиза от земята на небето“ („Ангели Успение Пречистыя видевше удивишася, како Дева восходит от земли на небо“). Това пее Църквата на този ден. Именно това празнуваме – как Девата възлиза на небето. И това е нашият отговор към всички, които се дивят как е възможно християните да празнуват нечия смърт. Не! Ние празнуваме победата над смъртта. Неслучайно в по-стари времена на някои места са наричали Успението на Пресветата Дева Богородична Пасха.

Какво много често пропускаме: смирението – това незаменимо оръжие в триумфа над смъртта. Всичко започва със смирените думи на девицата Мариам: „Ето рабинята Господня“ (Лук. 1:38) – за да се изпълни промислителният Божи план за спасението на света. Съвременният човек масово бърка смирението с липса на достойнство, упорито асоциира тази висша християнска добродетел с проява на слабост. Колко погрешно е такова мнение виждаме най-убедително в образа на Самия Христос – истинския Бог и истинския Човек, Който съчетава едновременно неизмерими дълбини на смирението и велика, непостижима сила. Със смирение очистила сърцето си и Пресвета Богородица, за да се изпълни то с благодатта Божия. Целият Й живот е подражание на Христа и образец на смирение. Затова навръх Успение Богородично по време на богослужението се чете откъс от втора глава на Посланието до филипяните, където св. ап. Павел назидателно припомня, че Христос „понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци“ и „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна“ (Филип. 2:7-8).

И накрая нещо, което може би не всички знаят – кой пръв е възкликнал: „Пресвета Богородице, спаси ни!“. Според любопитен фрагмент от Преданието на Църквата този човек вероятно е юдеинът Атоний, за когото се разказва в Кондак 4 на Акатиста на Успение Богородично: „Имайки в себе си буря от помисли на неверие и гледайки пречестното Тяло на Божията Майка, носено с чест към гроба, евреинът Атоний се устреми да го събори; но внезапно, когато очите му ослепяха и едновременно с това ръцете му, прилепнали към одъра Й, виснаха отсечени, изповяда с вяра, че Тя е Божия Майка, зовейки към Бога: Алилуия“. Някои от иконите на празника изобразяват момента, когато Ангел Божий отсича ръцете на Атоний. В епизод от поредицата „Екзегет“ прот. Олег Стеняев разказва[1]: „Има предание, че този юдей станал първият човек на планетата, който започнал да възклицава: Пресвета Богородице, спаси ни! И по чуден начин, когато присъединил чуканчетата на ръцете си към отрязаните от тях длани, които висели на одъра на Богородица, те се съединили. Ръцете му станали отново цели, макар че останал белег. Атоний станал християнин – чрез чудото, което се случило при погребението на Пресвета Дева Мария“.

[1] Вж. тук, на 16-та минута от видеото: https://www.youtube.com/watch?v=QxW4qo439BM