Къде е гробът на Света Богородица? Какво станало с тялото й? Защо на иконата за Успение Богородично Христос държи бебе?
На Ефеския събор през 431 г. (Трети вселенски) побеждава истината, че Мария е Богородица, родила Бога Слово по плът. След утвърждаването на Богородичния догмат се появяват множество апокрифи, които описват живота на Света Богородица и нейното успение.
Апокрифите разказват за „древно и достоверно“ предание, според което, предчувствайки края на дните си, Божията майка събира апостолите от всички краища на света. Смъртта й е подобна на заспиване (оуспенiе). Тялото й е пренесено и погребано в Гетсиманската градина, а в продължение на три дни там се чува пеене на ангели.
Къде е погребана Света Богородица – в Гетсиманската градина или в Ефес?
Съществуват две традиции – Ефеска и Йерусалимска. Според първото предание Богородица следва св. Йоан Богослов в малоазийския град Ефес, където почива. Това твърдение е поддържано по-късно и от Римокатолическата църква. (Съгласно преданието на Западната църква Света Богородица почива и е погребана в малоазийския град Ефес, в местност, наречена Богородични порти. Това предание намира подкрепа в неголям брой апокрифни съчинения. Началото му трябва да търсим в особеното отношение към Света Богородица в град Ефес, където в посветен на нея храм е свикан Третият вселенски събор.)
Другото предание свързва края на земните дни на Богородица с Гетсиманската градина.
Още през ІV-V век християните в Йерусалим отбелязват паметта на Пресвета Богородица в Гетсимания. Император Маркиан (392 – 457) построява храм над гроба и го посвещава на нейното успение. Вероятно в него за първи път 15 август е отбелязан като празник на успението на Божията майка.
Кое е бебето в ръцете на Христос?
Икосът на Предпразненство на Успение Богородично запява: „Бог, Който стана твой Син, чрез светли облаци събра от всички краища божествените Си апостоли около твоя одър, показа на всички, че си Богородица и Чертог прекрасен, като взе душата ти в пречистите Си ръце и я постави в рая…“. В иконографията душата на Света Богородица е визуализирана като бебе пеленаче в ръцете на Христос, символизирайки факта, че когато почива, душата й се ражда за нов небесен живот.
Какво станало с тялото на Света Богородица?
Апокрифните текстове разказват, че св. ап. Тома закъснява за погребението на Света Богородица, а гробът е отворен на третия ден, за да се прости той с Божията майка. Това става повод за свидетелство за нейното възкресение, защото гробът е празен. И в знак на това, че Светата Дева е на небето, тя спуска на Тома своя пояс.
Темата за възкресението, вземането на Божията майка с тяло и пребиваването й в Рая е развита в църковната химнография и словата на отците. До ІV век не съществува текст, коментиращ вземането на Света Богородица с тяло в Божието царство. В по-късната традиция, например в т.нар. Мадридски ръкопис, се наблюдава съществена промяна. Един щателен анализ на еволюцията на текстовете за Успение Богородично доказва, че макар и възкресението с тяло и възнесение да не се приемат от ранните извори, те се валидират в по-късните съчинения (от св. Йоан Солунски, св. Модест Йерусалимски, св. Йоан Дамаскин и др.). Констатирането на физическата смърт на Света дева Мария и приписваната й телесна прослава след смъртта не стават обект на догматически формулировки в Православната църква. Същевременно никъде по света не са открити мощи на Светата Дева. Според апокрифите, по-късните слова на отците и химнографията, Света Богородица е вторият човек, след Богочовека Христос, който е възкръснал с тяло и се е възнесъл в Божието царство. [Има обаче една основна разлика и това е, че Сам Христос е възкресил тялото Си като Бог, докато възкресението на св. Богородица е станало със силата и действието на Нейния Син. – Бел. ред.] Така празникът на Успението на Божията майка, който честваме на 15 август чрез слово, литургия и образ, се превръща в честване на есхатологичното начало на живота в новия век, начало, на което всички ние, православните християни, се надяваме и възпяваме.
ИЗТОЧНИЦИ:
Гл. ас. д-р Татяна Иванова, Празникът Успение Богородично: иконография и иконология (В: сп. „Епархийски глас“, 2022, кн. 2, с. 33–39)
Архим. Авксентий, Еортология (история на православните празници и пости), Пловдив: ИМН, 2012, с. 307
На снимката: Успение Богородично – стенопис от манастира „Грачаница“
ПО ТЕМАТА ВИЖТЕ ОЩЕ:
